Съдържание
Латинско име на обикновена луличка
Linaria vulgaris – Сем. Scrophulariaceae — Живеничеви
Други български имена на обикновена луличка
Имена на чужди езици на обикновена луличка
butter-and-eggs, common toadflax, toadflax, wild snapdragon, yellow toadflax (Английски); linaire vulgaire (Френски)
Описание на обикновена луличка
Тревисто многогодишно растение, високо 20 — 60 см. Стъблото е право, голо (с жлезисти трихоми само в областта на съцветието). Листата са последователни, гъсто разположени, линейно-ланцетни, приседнали, по ръба слабо завити. Цветовете са събрани във връхни, гъсти гроздове. Чашката е 5-листна, сраснала само в основата. Венчето е 5-листно, сраснало в тръбица, на горния край със затворена уста, образувана от 2 устни, а на долния край с доста дълга, заострена шпора, бледожълто, с оранжева горна устна. Тичинките са 4, разположени в една плоскост, като външните 2 са по-дълги. Плодникът е образуван от 2 плодолиста; яйчникът е горен, двугнезден. Плодът е овалоидна двугнездна кутийка, отваряща се чрез разпукване на връхната й част на 4 — 5 дяла. Семената са с ципесто крило (като венец). Цъфти през цялото лято.
Разпространение на обикновена луличка
По тревистите места, край пътищата из орниците, доста често в цялата страна, но само в низините.
Дрога (Използваема част) на обикновена луличка
Цъфтящата надземна част (Herba Linariae).
Съдържание (Химичен състав) на обикновена луличка
Линарин и пектолинарин, които в по-голямо количество се съдържат в цветовете, танини и други недостатъчно изучени вещества.
Действие и приложение на обикновена луличка
Запарката от луличка е препоръчана при хемороиди, катар на пикочния мехур, запек, чревна атония, главоболие с повръщане, незадържане на урината; външно се прилага под форма на лапи при циреи, фурункули, хемороиди, а като отвара— при възпаления на очите и на клепачите.
Запарка се приготвя от 1 1/2 чаена лъжичка дрога с 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден), а отвара за компреси — от 20 г дрога с 0,5 л вода или мляко (вари се в продължение на 20 — 25 минути).