Градински чай – Salvia officinalis

Латинско име на градински чай

Salvia officinalis (Labiatae/Lamiaceae)

Други български имена на градински чай

божигробски босилек, рожково биле

Имена на чужди езици на градински чай

sage (английски); sauge, sauge officinale (френски); echter Salbei (немски); salvia real (испански)

Разпространение на градински чай

Диво растение из топлите места, а в градините служи като декоративно растение.

Описание на градински чай

Дребен вечнозелен храст с разклонено ръбесто и окосмено стъбло. На височина достига до около метър. Има силно развити корени. Младите клони са четириръбести, а по-старите – закръглени. Листата са продълговати или ресничести, като в основата си са по-тесни. Имат два дяла, дълги дръжки и са разположени едно срещу друго. Младите листа са със сив оттенък, а старите – зелени. Цветовете на растението са едри, с 3-сантиметрово венче във виолетов цвят и са разположени срещуположно. Цъфти през месеците Юни и Юли.

Дрога (Използваема част) на градински чай

Берат се листата (Folia Salviae) – през Май, преди цъфтежа или през Септември, след цъфтежа. Набраните листа се сушат при 40 градуса или се използват за дестилация на масло.

Съдържание (Химичен състав) на градински чай

Глюкозиди, етерично масло, парадифенол, витамин С, фитонциди, розмаринова киселина, сапонини, дъбилни вещества, уваол и др.

Действие и приложение на градински чай

Вътрешно се прилага при възпаления на стомаха, червата, жлъчката и черния дроб, при  язви на стомаха, ангини, ларингити, кашлица, както и за намаляване на млякото при кърмачките. Помага при чревни газове, паркинсонова болест и безплодие. При жените оказва добър ефект срещу безплодие, бяло течение и проблеми в критическата възраст. Въздейства на потните жлези, ограничавайки секрецията им. Антисептик. Външно се правят гаргари и се нанася при гнойни рани и екземи.

Приготвяне на градински чай

1 чаена лъжица изсушени листа от градински чай се заливат с 250мл вряла вода. Оставя се да се запари за около 20 мин. Ако се приготвя за гаргара, тогава концентрацията трябва да е два пъти по-голяма. Още по-хубав чай се получава, когато се смеси в равно съотношение с лайка. С него може да се правят инхалации. Иначе чаят се пие по 2 чаши на ден.

Българската народна медицина препоръчва широко салвията за успокояване на болки в стомаха и черната, против диария, при кожни изриви, при кръвохрачене, хемороиди, продължителна менструация, при виене на свят и нервни припадъци, про­тив нощно изпотяване, вьзпаление на черния дреб, пикочния мехур и бъбреците, при кашлица и хроничен бронхит. Концентрираната отвара от листата се прилага външно под форма на компреси при гнойни рани, контузии, за гаргара при ангина, възпалена лигавица на устата и за заякване на венците на зъбите. Със същата отвара правят бани на капки деца при кожни изриви.

При остри възпаления на бъбреците и при силна кашлица салвията е противо­показана.

Внимание! Да не се приема от хора, които имат остро бъбречно възпаление или остра кашлица!