Алкохолът оказва еуфорично, релаксиращо и успокояващо действие и затова най-предразположени към употребата му са хора с емоционална и волева лабилност, неуверени в себе си и склонни към депресивно поведение.
Редица социални и емоционални фактори се оказват “благоприятни” за употребата на алкохол. Голяма роля имат самотата, неразбирането в семейството, непълноценното усещане на личността за себе си, неудовлетвореността, напрежението и стресът. Съществено значение имат и културните особености, традиции и обичаи, образованието и професията.
Важно е да се знае, че невинаги злоупотребата с алкохол води до алкохолизъм, за неговата поява роля играят и генетични фактори.
Разграничават се три фази на протичане на хроничния алкохолизъм:
– В първата фаза се наблюдава психична зависимост, повишаване на толеранса към алкохола, загуба на рефлекса за повръщане, загуба на спомени за някои събития по време на опиването.
– Във втората фаза се появява физическа зависимост, наблюдава се най-висок толеранс към алкохола и алкохолна промяна на личността, изразяваща се в избухливост, жестокост, склонност към лъжи, егоизъм.
– В третата фаза толерансът към алкохола намалява и се задълбочава алкохолната промяна на личността, появяват се гастрити и язви на стомаха и дванадесетопръстника, чернодробна цироза, тремор на ръцете и т.н.
– Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства. Употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за алкохолика, отколкото ежедневните му дейности, работата, семейството и приятелите.
Типовете поведение на пиене могат да се разделят на:
– Употреба – приема се неголямо количество алкохол за непродължителен период от време. Приемът е мотивиран от любопитство, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания.
– Злоупотреба – приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране.
– Зависимост – психично и физическо състояние на зависимост да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психично въздействие. В много случаи алкохолиците пият единствено и само за да избегнат абстинентните състояния, предизвикани от липсата му в организма.
Съдържание
Признаци на алкохолната зависимост
За алкохолна зависимост се говори, когато три или повече от следните симптоми са налице за период, по-дълъг от 12 месеца.
Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема алкохол.
Нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба.
Приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това (приемането на алкохол) помага.
Физиологично състояние на абстиненция.
Повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желаният ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози.
Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на алкохол. Например, тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време, без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене.
Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на алкохол.
Продължаване на употребата на алкохол въпреки очевидните вредни последици (телесни, психични, социални).
Градусовите напитки са отрова за клетката
Алкохолът всъщност не представлява нищо друго освен клетъчна отрова. Поради добрата си разтворимост прониква през всички клетъчни мембрани и оказва вредното си въздействие върху всяка клетка от тялото. При синдрома на зависимост и хронична алкохолна интоксикация се наблюдават изменения в почти всички вътрешни органи и мозъка. Може да се появи и психично заболяване или епилепсия.
В резултат на алкохолна злоупотреба могат да се наблюдават следните органични нарушения:
– Нарушения в съзнанието.
– Внезапна смърт – включително и от злополука и удавяне.
– Чернодробни заболявания – чернодробна цироза.
– Панкреатит.
– Периферна невропатия.
– Застойна сърдечна недостатъчност.
– Импотентност при мъжете, менструални разстройства при жените.
– Деменция.
– Фетален алкохолен синдром – при бебета на майки алкохолички.
– Повишен риск от различни ракови заболявания – на черния дроб, хранопровода (особено в съчетание с тютюнопушене), ларинкса, фаринкса.
– Развитие на варици на хранопровода.
– Снижен имунитет.
– Риск от развитие на възпалителни заболявания – пневмонии и др.
Първа стъпка – детоксикация: тя продължава от 4 до 7 дни. През този период може да се вземат седативни средства, за да се предотвратят делириум тременс, както и други симптоми или гърчове.
Втора стъпка – медицинска оценка на състоянието на пациента: болният има високо кръвно налягане, повишена кръвна захар, проблеми със сърцето и черния дроб.
Трета стъпка – психологична подкрепа и психиатрично лечение: подкрепата на близките и съпругата или съпруга, е основен момент в лечението на алкохолизма. Тежките периоди, които изживява болният, често пъти го карат да възприема процеса на лечението като непосилен за него, затова близките биха могли да му окажат огромна подкрепа в този етап.
Четвърта стъпка – приемане на проблема: алкохолизмът не би могъл да бъде лекуван, ако болният не приеме, че има проблем и че сам не би могъл да контролира количеството на изпития алкохол.
Пета стъпка – лекарства, които се приемат след спиране на алкохола: такива са дисулфирам. Те няма да ви излекуват от алкохолизма, но ще предизвикат физически реакции при употребата му – зачервяване, гадене, повръщане, главоболие. За разлика от дисулфирам, налтрексон не предизвиква подобни реакции веднага след приемането му.
Шеста стъпка – група за взаимопомощ: в тази група обикновено са хора със сходни проблеми, които могат да си взаимодействат, така че сами да преодоляват тежките абстинентни периоди.
Симптомите на абстиненция
Тя се характеризира с група от симптоми с различна тежест и съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохол, употребяван редовно във високи дози за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки. Проявява се с две групи симптоми:
– Психични – тревожност, депресия, страх. Раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи страданията.
– Телесни – стягане в сърдечната област. Ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните, клепачите, студена пот по лицето и тялото. Клиничните наблюдения показват, че абстинентният синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора. Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делириум (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми).
Грижи за болният от алкохолизъм
Поради естеството на проявите това заболяване често неправилно се омаловажава като морална слабост. Към това трябва да се изтъкне, че голям процент от хората са потенциални алкохолици, т. е. ще станат алкохолици, ако пият редовно. Обичаят да се пие по най-различни поводи допринася за превръщането на заплахата в реална опасност. Лечението на истинската алкохолна болест следователно надхвърля далеч отделния случай и трябва да се разглежда в по-широки обществени рамки.
Обслужване на болния от алкохолизъм
При рехабилитацията на лекувани алкохолно болни семейството трябва да спазва следното:
Истинският алкохолизъм не е човешка слабост, а лечимо заболяване. Болният носи голяма отговорност за оздравителния процес, която трябва да намери израз в самодисциплина и постоянство.
След лечението (което трябва да започне колкото е възможно по-рано) болният е все още „алкохолик“, т. е. все още, а и през целия му живот в него е заложена причината за заболяването. Алкохолната болест може да се прояви отново дори и след поемане на малки количества алкохол (дори сироп за кашлица и др.). На лекувания болен трябва да се разяснят опасностите, за да може да запази здравето си чрез трезвеност през целия си живот. Трябва да избягва „невинното“ пийване от време на време. Това е основата в рехабилитацията на алкохолика. Той самият и неговите близки винаги трябва да помнят това!
Болните от алкохолизъм често реагират на затрудненията в живота (дори и незначителни) с пиене на големи количества алкохол. Това налага всички трудности да се обсъждат открито, без проява на необосновано опекунство.
В случай че се предпише „лечение за отвращение“, трябва да се внимава за редовното вземане на медикаментите. Тайното им прилагане не се препоръчва, тъй като ако се употреби алкохол, това може да има опасни за живота последствия.
Към болния трябва да се проявяват търпимост и разбиране, но не и по отношение поемането на алкохол!
Източник:blitz.bg