Съдържание
Латинско име на бояджийска жълтуга
Genista tinctoria – Сем. Papilionaceae — Пеперудоцветни
Други български имена на бояджийска жълтуга
багрилна жълтуга
Имена на чужди езици на бояджийска жълтуга
dyer’s broom, dyer’s greenweed, woadwaxen, woodwaxen (Английски)
Описание на бояджийска жълтуга
Доста едър, силно разклонен полухраст или малък храст. Листата са с ясно забележими странични жилки, Цветовете са средно големи, събрани в малки гроздове, а няколко грозда— в метлица. Чашката е 5-листна, сраснала, двуустна: горната устна е с 2 зъбчета, долната — с 3. Венчето е 5-листно, устроено както при другите пеперудоцветни. Флагчето е продълговато-яйцевидно и е по-късо от другите венчелистчета; ладийката е тъпа, отвън съвършено гола. Тичинките са 10, всичките сраснали в тръбица. Яйчникът и впоследствие плодът са съвършено голи. Плодът е продълговато-линеен, сплескан отстрани боб. Цъфти в началото на лятото.
Разпространение на бояджийска жълтуга
Из редките гори и храсталаци, по тревистите склонове тук-там из цялата страна, но главно при надморска височина под 1000 м.
Дрога (Използваема част) на бояджийска жълтуга
Горната цъфтяща част на растението (Herba Genistae).
Съдържание (Химичен състав) на бояджийска жълтуга
Около 0,33% алкалоиди в семената: цитизин, генистеин и метилцитизин; листата съдържат малко алкалоиди; в цветовете се съдържа флавоновият гликозид лутеолин (в листата малко).
Действие и приложение на бояджийска жълтуга
Жълтугата действува диуретично, диафоретично и слабително; прилага се при кардиален хидропс, възпаления на бъбреците и пикочния мехур, чернодробни възпаления и хемороиди. Предполага се, че действието на дрогата се дължи на лутеолина.
Използува се под форма на запарка: 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога се залива с 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден).