Съдържание
Латинско име на черно кучешко грозде
Solarium nigrum – Сем. Solanaceae
Други български имена:
Имена на чужди езици на черно кучешко грозде
black nightshade, blackberry nightshade, poisonberry (английски); morelle noire (френски); schwarzer Nachtschatten (немски); hierba mora (испански)
Разпространение на черно кучешко грозде
Рудерално растение, разпространено по замърсените места, по-рядко в обработваемите площи.
Описание на черно кучешко грозде
Едногодишно тревисто растение, високо 15—50 см. Стъблото е изправено, силно разперено — разклонено, ръбесто, голо или с дребни власинки. Листата са ромбично-овални, стеснени в дръжки, меки. Цветовете са сравнително дребни, събрани по 6— 10 в извити надолу полусенници. Чашката е 5-листна, дребна. Венчето е съставено от 5 бели листчета, в основата си сраснало в къса тръбица, в горната си част листчетата са разперени дисковидно. Тичинките са 5. Плодникът е съставен от 2 плодолиста с горен яйчник. Плодът е ягодовиден, черен, в някои вариетети оранжевочервен или жълто зелен. Цъфти през цялото лято.
Дрога (Използваема част) на черно кучешко грозде
Младите клонки с листата (Herba Solani nigri).
Съдържание (Химичен състав) на черно кучешко грозде
Сходни на съдържанието на червеното кучешко грозде: гликоалкалоидите солацеин и соланеин, алкалоида соланин (всички в значително по-малко количество); съдържа също сапонини и танини около 7—10%.
Черното кучешко грозде (стъблата, листата и плодовете) е също отровно и лечението с него трябва да се провежда внимателно, под наблюдение на лекар.
Действие и приложение на черно кучешко грозде
В народната медицина черното кучешко грозде се препоръчва освен при споменатите при червеното кучешко грозде случаи още и при неврози, склонност към припадъци, главоболие, спазми на пикочния мехур, коремни и стомашни колики, пода грени и ревматични болки, спастична кашлица.
Прилага се под форма на отвара (приготвя се и се дозира както при кучешкото червено грозде).
Пресните листа и плодове на черното кучешко грозде, счукани на каша с растително масло, се препоръчват от народната медицина за налагане върху гнойни рани; сварени се прилагат като лапи за по-бързо пробиване на циреи. Отварата се предписва за гаргара и против пъпки по венците.