Съдържание
Латинско име на лен
Linum usitatissimum – сем. Linaceae
Други български имена на лен
културен, обикновен, питомен лен
Имена на чужди езици на лен
flax, linseed (английски); lin (френски); Flachs, Saatlein (немски); lino (италиански); lino (испански)
Разпространение на лен
В България и Средна Европа е културно растение, като се среща в две разновидности – влакнодаен и маслодаен. Културата му в Предна Азия и Египет датира от 4000 — 5000 години.
Описание на лен
Едногодишно тревисто растение с еднометрово, голо, цилиндрично и разклонено по върха си стъбло. Има последователни целокрайни листа, които са тясно продълговати и имат 3 жилки. Цъфти през Юни и Юли със сини, едри цветове, които са събрани в метлица в края на стъблото. Чашката е с 5 листа, както и венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни и по-дълги от чашката. Образува плодна разпуклива кутийка. Семената пък са кафяви, лъскави, гладки, нямат миризма.
Дрога (Използваема част) на лен
След узряването на лена се берат семената му (Semen Lini). Те могат да се сушат на слънце или в сушилня до 40 градуса, след което се счукват.
Съдържание (Химичен състав) на лен
Слузни вещества, ферменти, ензими (липаза, протеаза, линамараза и астаза), белтъчини, ланамарин, минерални соли, въглехидрати, пролин, ситостерол и ленено тлъсто масло.
Действие и приложение на лен
Приема се при кашлица, хроничен запек, възпаления и болки на стомаха и червата, задух, възпаления и камъни в бъбреците или пикочния мехур, възпаление на гърлото, атеросклероза, захарна болест, затлъстяване и атония на дебелото черво. Действа противовъзпалително, очистително, както и омекчително при възпаления на дихателните пътища. Външно облекчава кожни изгаряния и циреи.
Приготвяне на лен
1 чаена лъжица ленено семе се разбърква в 250мл студена вода и се оставя да кисне за 1 час, след което се пие преди хранене. За външно приложение семената се счукват и се разтварят в гореща вода. Кашата се намазва върху бинт и се прилага като лапи. При рани от изгаряне се смесва с равно количество белтък.