Съдържание
Латинско име на дилянка
Valeriana officinalis L. — Сем. Valerianaceae — Дилянкови
Други български имена на дилянка
Лечебна валериана, Дилянка
Имена на чужди езици на дилянка
валериана аптечная, валериана лекарственая (руски); common valerian (английски); Echter Baldrian, Gemeiner Baldrian (немски); herbe aux chats, valeriane officinale (френски).
Разпространение на дилянка
По влажните и сенчести места из горите и храсталаците. Расте и при н. в. над 1500 м.
Описание на дилянка
Многогодишно тревисто растение с недебело, късо коренище и многобройни, дълги корени. Стъблото е право, разклонено само в горната си част надлъжно набраздено. Листата са нечифтопересто наделени, с 13—21 яйцевидно-ланцетни, едро набраздени листчета. Цветовете са събрани в сложни полусенникови съцветия, разположени по връхните разклонения. Устройството на цветовете е особено. Те са неправилни. Чашка липсва. Венчето е 5-листно, сраснало, тръбесто, с малка подутина в основата, обагрено светлорозово до бяло. Тичинките са 3, разположени неправилно. Плодникът е образуван от 3 плодолиста, с 3-гнезден долен яйчник. Плодът е сух, едносеменен (но има и абортирали гнезда), с папус (хвърчилка от трихоми) на върха. Цъфти от края на пролетта до средата на лятото.
Дрога (Използваема част) на дилянка
Коренището с корените (Radix Valerianae).
Съдържание (Химичен състав) на дилянка
0,5—2% етерично масло, на което се дължи характерната миризма на корените. Маслото съдържа естер на алкохола борнеол с изовалериановата киселина, камфен, свободен борнеол, пинен и други терпени. Във валерианата е установено съдържанието и на алкалоидите валерин и хатинин (общо около 0,02%).
Действие и приложение на дилянка
Корените на валерианата са известни и въведени като успокоително средство при безсъние вследствие на нервно изтощаване и умствена преумора, възбудни състояния, при нервно сърцебиене и при стомашни и чревни смущения на нервна почва.
Дрогата се прилага под форма на студена настойка: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се наставя с 1 чаша вода в продължение на 24 часа; изпива се на няколко пъти за 1 ден. Взема се ситно стрита на прах дрога по 1—2 г 2—4 пъти на ден.
Препаратите на валерианата не трябва да се вземат продължително време, тъй като причиняват храносмилателни смущения. При хронични заболявания препаратите се вземат през определени от лекаря интервали от време.