Общо за разделното хранене

Ако сте привърженици на здравословния начин на живот и се стремите да се храните правилно, вероятно сте запознати с основите на разделното хранене.

Много хора не съчетават определени храни, за които се счита, че са несъвместими по състав една с друга и твърдят, че благодарение на този хранителен режим са редуцирали теглото си и поддържат хармонична фигура.

Теорията за разделното хранене принадлежи на американския доктор Хърбърт Макголфин Шелтън. Той ръководи здравен център и изучава проблемите на диетиката и науката за правилно хранене – оротрофия.

Според разработките на доктор Шелтън има храни, които не могат да се усвояват правилно от човешкия организъм, когато се консумират в определени комбинации помежду си. Според него това нарушава естествения баланс в храносмилателната система, тъй като за въглехидратите, белтъчините и мазнините са нужни различни ензими, които ги разграждат. Това затруднява и дори преустановява разграждането им в организма, според Шелтън и част от неусвоените храни загниват в храносмилателния тракт.

Това изследване, разбира се има и своите опоненти в лицето на учени, които считат, че явление като „гниене” в едно здраво човешко тяло не може да има. Те защитават твърденията си като обясняват, че  всъщност онези храни, които според доктора представляват „ товар” в организма  и остават неусвоени, просто се придвижват, посредством мускулите на стомаха и се на свой ред се разграждат. Тези свивания на стомашните мускули са известни още като „чистачи”.

Според автора на теорията за разделно хранене, неправилното усвояване на храната води до заболявания и всъщност хората страдат от това, а не от алергии. Опонентите на доктора смятат, че това не е вярно и причина за алергията е вещество в кръвта (хистамин), което се проявява в резултат на алергени. Според тях това няма връзка с начина, по който засегнатият от алергия пациент се храни.

В проучванията си доктор Шелтън пише за това, че въпросното „гниене” на храна в стомаха настъпва, поради това, че за да се разградят мазнините и въглехидратите е нужна алкална среда, а за белтъците – киселинна. Комбинациите между въглехидрати, мазнини и белтъци под каквато и да е форма, води до затрудняване на храносмилателния процес и докато стомашните сокове се справят с единия вид храна, другите ферментират в организма. Всъщност не е съвсем така, защото храносмилателната система разполага с различни ферменти като стомашни, жлъчни, чревни сокове и самото храносмилане започва още с поемането на храна през устата, със слюнката. Тоест, когато става въпрос за храносмилане и усвояване на хранителните вещества, организмът ни работи на няколко фронта.

Разделното хранене има своите положителни страни и една от тях е, че се препоръчва хранене в по-малки количества, но по-често (7-8 пъти на ден).