Грижа за болният от епилепсия

Епилепсията спада към заболяванията, при които изолирането от семейството и трудовия процес е неблагоприятно. Неочаквано и драматично настъпващите припадъци често предизвикват страх и несигурност у близките, което още повече увеличава страха у болните и по този начин провокира появата на пристъпи. При това заболяване поведението на близките има решаващо значение. Положителното отношение на здравите членове на семейството може да предотврати изолирането и уединението на болния.

Обслужване на болния от епилепсия

Съществуват редица възможности за евентуално предотвратяване появата на епилептичен припадък:

Предписаните от лекаря лекарства трябва непременно редовно да се вземат. Всяка самоволна промяна на дозата може да отключи нов пристъп на епилепсия.

Началната фаза на медикаментозното лечение на епилепсията е пробен стадий с оглед определянето на оптималната доза, т. е. все още могат да настъпят припадъци!

Вземането на лекарствата не трябва да се прекъсва и след продължителен свободен от гърчове период (консултация с лекар).

Трябва да се води редовен живот, преди всичко да се избягват резки промени в дневно-нощния ритъм, както и внезапна смяна на напрежение и отпускане.

Алкохолът, приет под всякаква форма, улеснява появата на пристъпи.

Постоянното спокойно заангажиране на вниманието чрез упражняване на професията и контакт с други хора потиска пристъпите, докато безделието и прекомерно продължителният сън могат да предизвикат припадък.

Болният трябва да се освободи от своите страхове.

Психични промени при болни от епилепсия

Психичните промени у хронично болни с припадъци, като мудност, педантизъм и някои други особености, изискват търпение и толерантност от страна на близките. Те никога не трябва да предизвикват раздразнителност и други противодействия у болните. При настъпване на необичайни психични прояви (замаяност, дезориентация, халюцинации, състояние на възбуда и др.) трябва да бъде уведомен лекуващият лекар.

Воденето на точен календар на пристъпите, на техния характер, продължителност и честота (също и връзката с часовете от денонощието) би подпомогнало лекаря за получаването на добра представа за протичането на заболяването и ефективността на лечението.

Опасно за живота усложнение при тези болни е зачестяването на припадъците, т. е. гърчовете следват непосредствено един след друг. Опасно за живота е също така състоянието, когато контактът с болния от епилепсия между пристъпите не е възможен. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се поддържат и възстановят, дишането и сърдечната дейност.