Бял оман – Inula helenium L.

Латинско име на бял оман

Inula helenium – Сем. Compositae — Сложноцветни

Други български имена на бял оман

Имена на чужди езици на бял оман

elecampane, scabwort, velvet-dock (Английски); inule (Френски)
echter Alant, Helenenkraut (Немски)

Описание на бял оман

Едро, тревисто, многогодишно растение с дебел, месест корен. Стъблото е изправено, високо до 2 м слабо разклонено, окосмено. Листата са големи, отдолу сивобяло окосмени, неравномерно назъбени; стъблените са сърцевидни, заострени, обхващащи стъблото, а приосновните — продълговато-елипсовидни, с дръжки. Цветовете са събрани в съцветия кошнички, които са разположени по няколко заедно по разклоненията на стъблото и имат диаметър до 5—6 см (разтворени). Листчетата на обвивката са керемидоподобно наредени. Периферните цветове на кошничката са тясно-езичести, вътрешните са тръбести — и едните, и другите са жълти и са устроени както при другите сложноцветни. Плодът (плодосемка) е с дълга хвърчилка от множество власинки. Цъфти през лятото.

Разпространение на бял оман

Главно по влажните места, речните брегове и др., немного често, из почти цяла България, но предимно в из-точните райони. Среща се обикновено при надморска височина под 1000 м.

Дрога (Използваема част) на бял оман

Коренът и разклоненията му (Radix Inulae).

Съдържание (Химичен състав) на бял оман

1—3% етерично масло и летливите вещества алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон, около 20—40% инулин (полизахарид, чиято молекула е съставена от 30 фруктозни молекули), псевдоинулин, инуленин, хелиантенин.

Действие и приложение на бял оман

Съдържащите се в дрогата лактони действат секретолитично и противовъзпалително, възбуждат секрецията на стомаха и червата. Дрогата се прилага при бронхит с гъсти секрети и кашлица, при стомашно-чревни възпаления, диарии и т.н.; тя възбужда апетита и подобрява храносмилането. Препоръчва се още при нередовна и болезнена менструация. Действува благоприятно при бъбречни и чернодробни заболявания, при хемороиди. Външно се прилага при кожен сърбеж с кожни изриви, при мъчно заздравяващи, но не мокри рани. Прилага се и против чревни паразити. Отвари от корена се прилагат при възпаление на венците.
Вътрешно дрогата се прилага.под форма на запарка — 1 чаена лъжичка ситно нарязан корен се накисва в продължение на 10 часа с 1 чаша вода (доза за 1 ден), или на отвара — 6—9 г дрога с 2 чаши вода се варят, докато изври 1/3 от водата. Отварата се приема на всеки час по 1—2 супени лъжици. Предписва се и прах от корена: 2—3 пъти на ден с върха на ножа в малко вода. Дрогата се прилага външно и като мехлем: а. 50 г нарязан корен се вари в продължение на 20 минути със 100 г вода; прецедената отвара се смесва с 50 г чиста свинска мас; б. 1 ч. прах от корена се смесва с 2 ч. свинска мас, вазелин и рибено масло по равни части.
Българската народна медицина прилага корена на белия оман и при коклюш, виене на свят, припадъци, сърцебиене, главоболие, епилепсия, като предпазно от преждевременно раждане средство.