Аспарагус – Asparagus officinalis

Латинско име на аспарагус

Asparagus officinalis L, сем. Liliacеae

Други български имена на аспарагус

зайча сянка, аспержа, спаржа, тревичка

Имена на чужди езици на аспарагус

asparagus (английски); Spargel (немски); asparagio (италиански); espеrrago, esparraguera (испански);

Разпространение на аспарагус

Северна и Средна Европа, Балканският полу­остров. В България се среща като диворастящо из тревисти, влажни и сенчести места. Култивираната раса от растението е т. нар. спаржа (шпаргел).

Описание на аспарагус

Многогодишно тревис­то растение. Има тънко, люспесто коренище, образуващо няколко подземни разклонения, от тях излизат млади вертикални стъбла. За храна се ползват само култивираните растения. Растението има тънки, прави, разклонени на върха стъбла, дос­тигащи 0,4-1,5 м. височина. Листа­та са във вид на люспи, в  чиито пазви се развиват тънки клонче­та, заменящи същинските листа. Листните клонки са игловидни, разположени на групи по 1-8 прешленовидно,под ос­тър ъгъл. Цветовете са еднополови. На третата година развива жен­ски зеленожълти цветове. Плодо­вете са тип ягода с черни семена.

Дрога (Използваема част) на аспарагус

Корените, които се из­копават юни или ноември и млади­те зелени клонки.  Су­шенето трябва да се извърши бързо при висока температура.

Съдържание (Химичен състав) на аспарагус

В корените се съдър­жа аспарагин и аргинин, тирозин, стероидни сапоннни, които при хидролиза дават главно сарсасапогенин. В младите издънки от корените на културния вид се съдър­жат аргинин, захари, каротин, протеин, хелидонова киселина, вита­мините С, B1, В2

Действие и приложение на аспарагус

Вътрешно има пикочогонно действие, понижава кръвното налягане, засилва съкращението и забавя ритъма на сърцето, разши­рява перифериите съдове, подоб­рява обмяната на веществата, по­вишава чернодробните функции и диурезата. Препоръчва се при хидропс, при застой на течности в организма, ревматизъм, подагра, пя­сък в бъбреците и пикочния мехур.

Приготвяне на аспарагус

–         Стръкове(доза за 1 ден) – 1-2 супени лъжици се варят в 1/2 л. вода около 5 минути.  Пие се преди ядене.

–         Корени – варят се 10-15 минути и се приемат по 1 супена лъжица.

–         Плодове – отвара се дава при хемороиди

Българската народна медицина прилага корена на зайчата сянка и при камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Внимание! Не трябва да се приема от болни с възпаление на бъбреците!