Бял имел – Viscum album

Латинско име на бял имел

Viscum album – сем. Loranthaceae

Други български имена на бял имел

бимал, бруч, бяла лепка, клейник

Имена на чужди езици на бял имел

European mistletoe (английски); Mistel (немски)

Разпространение на бял имел

Най-често се среща в Източна България, където паразитира върху много овощни и други дървета. Някои вариетети паразитират и по иглолистни дървета на високите планини и в Източна Стара планина.

Описание на бял имел

Представлява полупаразитен вечнозелен храст, който има характерни кореподобни образувания наречени хаустории. Чрез тях имелът паразитира и расте по клоните на дърветата. Стъблото му е голо, зелено, с цилиндрична издължена форма и достига до 30-50см височина, а понякога и повече. Листата в сферичната корона са разположени срещуположно, имат продълговата форма и са яркозелени на цвят. Обикновено са дълги до 8см и широки около 3см. Понеже храстът е вечнозелен, листата му не опадат през зимните месеци. Цветовете са жълто-зелени, растящи на сбити групички по 4-5 и повече. Мъжките цветове са с 3 или 4-листен околоцветник и със също толкова тичинки. Женските от друга страна имат 4-листна чашка, 4 венчелистчета и близалце. Цъфтят в ранните пролетни месеци. Плодовете на белия имел са с кръгла форма – първоначално за зелена, а с узряването си постепенно стават бели или жълтеникавозелени.

Дрога (Използваема част) на бял имел

От имела се използват клоните с листата(Visci albi herba), които растат паразитно по дърветата. Използваемата част е 25 сантиметра от върха, които се режат през зимата и пролетта, чак до месец Март.

Съдържание (Химичен състав) на бял имел

Храстът е богат на вискотоксин, хистамин, витамин C, провитамин А, урсон, мазнини, тирамин, холин, смолисти и дъбилни вещества.

Действие и приложение на бял имел

Прилага се вътрешно, при високо кръвно (хипертония) и заболявания и нарушения на нервната система. Действа кръвоспиращо,  забавя пулса и подсилва имунната система. Бял имел, който е бран от клоните на бреза се използва при детски спастични заболявания и невралгии. Облекчава състояния на епилепсия, атеросклероза, неволно треперене, кръвоизливи на матката и болезнена менструация. Помага и чернодробни заболявания. Външно може да се използва за лечение на артрит и ревматизъм, както и при измръзване. Поради съдържанието си на специфичен канцеротоксичен белтък, белият имел се използва и при лечението на някои ракови заболявания.

Приготвяне на бял имел

От билката се използват 2 чаени лъжици, които се сипват в 250мл. студена вода и се оставят да киснат така за 10 до 12 часа. Отварата се пие всяка сутрин, но е много силна и не се препоръчва продължителната й консумация.

Българската народна медицина препоръчва отварата от младите клонки на имела като затягащо средство при диарии, кръвоизливи, продължителна и обилна менструация, а плодовете — като възбуждащо ЦНС при епилептични припадъци. Листата и плодовете се прилагат външно като средство против ревматизъм, подагра, отоци на лимфните възли и тумори.

Внимание! Цялото растение е силно отровно, особено листата и стъблото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.