Шипка – Rosa canina

шипка rosa-canina

Латинско име на шипка

Rosa canina – Сем. Rosaceae

Други български имена на шипка

Дива роза

Имена на чужди езици на шипка

common-briar, dog rose, dogbrier (английски); eglantier commun, rosier des chiens (френски); Hunds-Rose (немски)

Разпространение на шипка

Шипката у нас е разпространена нався­къде край пътищата, из редките гори, покрай нивите, пасищата и др.

Описание на шипка

Силно разклонен храст, висок до 2 м, с дъговидно извити клонки и прави коренови издънки, всички снабдени с многобройни, твърди, сърповидни шипове. Листата са нечифтоперести, с 5—7 листчета, които имат къси дръжчици, елиптични, със закръглени основи, голи, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу по-светли, просто и двойно назъбени. Цветовете са розови, единични или по 2—3 заедно. Цветното легло е вдлъбнато и оформено като делвичка, на горния край на която са прикрепени 5-те пересто изрязани (и разпорени след прецъфтяването) чашечни и 5-те едри, несраснали венечни листа и много­бройните тичинки; делвичката се затваря от жълт, месест пръстен. В делвичката между копринесто-лъскавите власинки са включени много­бройни плодчета, чиито стълбчета се подават навън през отвора на дел­вичката. След оплождането не се превръщат в твърди плодчета — орех­чета, а делвичката нараства и се превръща след узряването в червена, твърда лъскава „шипка“. Цъфти май—юли.

Дрога (Използваема част) на шипка

Узрелите, тъмночервени, изсушени шипки (Fructus Rosae, Fructus Cynosbati).

Съдържание (Химичен състав) на шипка

2—3% танини, 10—14% инвертна захар, 11% пектинин, 3% плодови киселини (лимонена и ябълчна), ванилин (следи), етерично масло, ликопин, флавони, около 6 мг% каротин (провитамин А), 80—120 микрограма% витамин Bj и 7 микрограма% вит. В2 (=флавин), 330—430 микрограма% никотиламид (витамин РР), витамин К, рутин.

Шипките се отличават и с високо съдържание на витамин С. Според произхода им те съдържат 300—1700 мг% витамин С (100 г зелени орехи съдържат 400—1500 мг%, чушките—175 мг%, лимоните—60 мг%, портокалите — 60 мг%, спанакът — 50 мг%, доматите — 30 мг%, зе­лето — 30 мг%, картофите — 20 мг%, зелената салата — 10 мг%).

Действие и приложение на шипка

Дневната нужда от витамин С за човека е около 50 мг. Този витамин е не само антискорбутен фактор, но има многостранно физиологично значение. Той регулира ензимните процеси в организма, повишава резистентността и защитните му сили срещу инфекции, повишава работоспособността и стимулира обмяната.

Признаците на недостиг на витамин С са обща отпадналост, понижена резистентност срещу инфекциозни заболявания, кървене на венците на зъбите, които при това се подуват и стават синьочервени. При по-висока степен на авитаминоза С се появяват кръвоизливи в кожата, обикновено в областта на задколянната ямка и по прасците на краката. Липсата на витамин С се изразява по-ясно и в по-тежка форма у децата.

При ясно изразени С-авитаминозни състояния е необходимо приема­нето на витамин С в доза, много по-голяма от дневната. При такива случаи се прилага изолираният витамин, който се получава синтетично (l-аскорбинова киселина).

За осигуряване на здравия организъм необходимото му количество витамин С, особено в някои сезони (в късна есен, през зимата и през ранната пролет), когато липсват зеленчуци и плодове, сушените шипки са най-доброто и винаги достъпно средство. По-обилното консумиране на шипки през тези сезони предпазва от отпадналост и изтощаване и засилва резистентността спрямо инфекциозни заболявания.

Най-високо витаминно съдържание имат браните през по-късна есен червени и твърди шипки. Силно тъмночервените и започнали ла омекват шипки са с намалено витаминно съдържание. Събраните шипки трябва да се сушат бавно, ако са цели. Затова се препоръчва да се разрежат напо­ловина надлъжно, да се отстранят от вътрешността им семките и власин­ките и да се изсушат само плодните части, разстлани на тънък пласт на открито (да не се допуска сушене във фурна, на котлон и др.).

Витаминното съдържание на така изсушените плодни части („шип­кови люспи“) се запазва непроменено през цялата зима. Шипковите люспи съдържат средно около 1 г% витамин С, а 10 г от тях — около 0,10 г.

Най-добре е шипковите люспи да се консумират направо, без да се преработват в каквато и да е форма (чай и др.). При всички случаи на недоимъчни прояви на витамин С, предимно при по-леките им форми и когато е желателно да се набави на организма витаминен резерв, се кон­сумират 10—15 г шипкови люспи на ден. Те са слабо ароматни и приятно възкисели и обикновено се ядат даже и от малки деца с удоволствие. Ако по различни причини, напр. при стомашно-чревни смущения, приемането на шипкови люспи е нежелателно, препоръчва се приемането на запарка: 10 г шипкови люспи се заливат с 2 чаши вряща вода и получената запарка след прецеждане се изпива на няколко пъти за 1 ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.