Съдържание
Латинско име на черна ряпа
Raphanus sativus – Сем. Cruciferae
Други български имена:
Имена на чужди езици на черна ряпа
radish (английски); petit rave, radis, radis japonais, ravon (френски); chinesischer Rettich, Radieschen, Rettich (немски); radice, rafano, ramolaccio, ravanello (италиански); rabano, rabanillo(испански);
Описание на черна ряпа
Отглеждано, двегодишно растение с тъпо ръбесто стъбло със синкав налеп, листата и стъблото са рядко окосмени; листата са лировидни. Цветчетата са бели, с виолетови жилки, с устройство на кръстоцветните; плодът е шушулка. Цъфти юни—юли.
Коренът е голям, цвеклоподобен, месест, сочен, отвън черен, отвътре бял, с остър парлив вкус и миризма, причиняваща сълзене.
Дрога (Използваема част) на черна ряпа
Сокът от пресния корен.
Съдържание (Химичен състав) на черна ряпа
Гликозид, който е извънредно неустойчив — на въздуха се разпада и отделя етерично масло, на което се дължи парливият и лютив вкус на ряпата. Освен този гликозид сокът на ряпата съдържа и витамин С.
Действие и приложение на черна ряпа
Сокът на черната ряпа е препоръчан при бронхити и кашлица, но особено при чернодробни заболявания, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Препоръчан е и при невралгия, диария, метеоризъм, храносмилателни смущения.
Във всички случаи се прилага прясно изстискан от корена сок.
Ситно счуканите на прах семена на черната ряпа са препоръчани външно като ефикасно антибактериално и антимикотично средство при мъчно зарастващи рани и микотични екземи; прилагат се под форма на лапа от счукани семена, замесени с малко вода.