Черна ряпа – Raphanus sativus var. niger Pers.

черна ряпа raphanus-sativus

Латинско име на черна ряпа

Raphanus sativus – Сем. Cruciferae

Други български имена:

Имена на чужди езици на черна ряпа

radish (английски); petit rave, radis, radis japonais, ravon (френски); chinesischer Rettich, Radieschen, Rettich (немски); radice, rafano, ramolaccio, ravanello (италиански); rabano, rabanillo(испански);

Описание на черна ряпа

Отглеждано, двегодишно растение с тъпо ръбесто стъбло със синкав налеп, листата и стъблото са рядко окосмени; листата са лировидни. Цветчетата са бели, с виолетови жилки, с устройство на кръстоцветните; плодът е шушулка. Цъфти юни—юли.

Коренът е голям, цвеклоподобен, месест, сочен, отвън черен, отвътре бял, с остър парлив вкус и миризма, причиняваща сълзене.

Дрога (Използваема част) на черна ряпа

Сокът от пресния корен.

Съдържание (Химичен състав) на черна ряпа

Гликозид, който е извънредно неустойчив — на въздуха се разпада и отделя етерично масло, на което се дължи парли­вият и лютив вкус на ряпата. Освен този гликозид сокът на ряпата съ­държа и витамин С.

Действие и приложение на черна ряпа

Сокът на черната ряпа е пре­поръчан при бронхити и кашлица, но особено при чернодробни заболявания, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Препоръчан е и при не­вралгия, диария, метеоризъм, храносмилателни смущения.

Във всички случаи се прилага прясно изстискан от корена сок.

Ситно счуканите на прах семена на черната ряпа са препоръчани външно като ефикасно антибактериално и антимикотично средство при мъчно зарастващи рани и микотични екземи; прилагат се под форма на лапа от счукани семена, замесени с малко вода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.