Съдържание
Латинско име на черен оман
Symphytum officinale – Сем. Boraginaceae
Други български имена на черен оман
Лечебно зарасличе
Имена на чужди езици на черен оман
boneset, comfrey, consound, healingherb, knitbone, slippery-root (английски); consoude officinale, grande consoude (френски); echter Beinwell, gemeiner Beinwell (немски); consolda maggiore (италиански); consuelda, consuelda mayor (испански)
Разпространение на черен оман
Из много влажните ливади и заливните места край реките в низините и предпланините. Среща се обикновено единично в цяла България.
Описание на черен оман
Многогодишно тревисто растение с месест разклонен корен, отвън черен, отвътре бял. Стъблото е високо 30—120 см, изправено, покрито с власинки. Листата са грапави от твърдите и едри власинки по тях; долните са елиптични, с къса дръжка, средните и горните са удължени или ланцетни, низбягващи надолу по стъблото. Цветовете са събрани в двустранни цимозни съцветия по връхните части на стъблените разклонения. Те са устроени по типа 5. Чашката е сраснала в основата си. Венчето е виолетово, сраснало в дълга тръбица, с 5 тъпи зъбчета по ръба. Между 5-те тичинки вътре в тръбицата са разположени 5 израстъка, които затварят отвора й. Плодникът е от 2 плодолиста, сдвугнезден горен яйчник. Плодът е сух, разпадлив на 4 орехчета, които се виждат в дъното на чашката. Цъфти през лятото.
Дрога (Използваема част) на черен оман
Коренът (Radix Symphyti).
Съдържание (Химичен състав) на черен оман
0,2—0,8% алантоин (пуриново производно),
4-6,5% танини, холин, слузни вещества, гликозидни вещества, инулин, гуми, смоли, 1—3% аспарагин, етерично масло.
Действие и приложение на черен оман
Коренът на черния оман е препоръчан като средство, което стимулира растежа на клетките и възстановяването на тъканите. Прилага се и при парадонтоза (и при гнойна) под форма на отвара за промивки на устата, при костни фрактури и наранявания, гнойни костни възпаления, възпаления на вените, гнойни възпаления на тъкани, при болезнени ампутирани крайници, контузии, изкълчвания, невралгии вследствие на нараняване, стари, мъчно зарастващи и дълбоки рани, циреи и пр.
Прилага се отвара от корените: 10 г ситно стрити корени се заливат с 1 чаша вряща вода, вари се в продължение на 10 минути отварата се използува за компреси, лапи и промивки. При нужда може да се приготви и с двойно по-голямо количество дрога на същото количество вода. Прилага се външно и смес от стрит на прах корен от черен оман с равни части стрит на прах хвощ за посипване на рани, циреи и др.
Дрогата се приема вътрешно под форма на запарка: 2 чаени лъжички ситно стрит корен се наставят с 1 и 1/2 чаша вода в продължение на 8 часа, настойката се отлива и дрогата повторно се залива с 1 чаша вряща вода; след 10 минути се прецежда и двата извлека се смесват (доза за 1 ден на глътки през 2 часа).
Дрогата се прилага под форма на тинктура, приготвена от 1 част дрога на 5 части 40% спирт (20—40 капки тинктура 4—5 пъти на ден). Запарката и тинктурата са показани при диарии, дизентерия, хроничен катар на червата, стомашна и дуоденална язва и хроничен бронхиален катар с гъсти секрети.
Българската народна медицина препоръчва отварата от корена вътрешно при кашлица, начална туберкулоза, диарии, туберкулоза в червата и външно при кръвотечение от носа. Коренът, сварен на каша, се прилага външно за компреси и лапи при мъчно заздравяващи рани, циреи, кожни изриви, навяхване и счупване на кости, при рани и твърди образувания в гърдите на кърмачки и за гаргара при ангина и рани в устата и гърлото.