Съдържание
Латинско име на червен кантарион
Erythraea centaurium – Сем. Gentianaceae — Тинтявови
Други български имена на червен кантарион
Имена на чужди езици на червен кантарион
centaury, common centaury, European centaury (Английски)
Описание на червен кантарион
Едно- или двугодишно тревисто растение с високо 15—30 см, леко ръбесто, на върха разклонено стъбло. Приземните листа са в розетка, продълговато-обратно-яйцевидни, тъпи; стъблените са срещуположни, продълговатоланцетни, заострени. Цветовете са събрани на върха в многоцветна метлица. Чашката е 5-листна, сраснала в тясна, дълга тръбица, с 5 зъбчета. Венчето е 5-листно обикновено розовочервено, сраснало в тясна тръбица, на върха е с 5-листна коронка. Тичинките са 5, след прецъфтяването прашниците са спирално усукани. Плодникът е от два плодолиста, с горен яйчник и едно стълбче. Плодът е разпуклива по два шева кутийка. Цъфти в средата на лятото.
Разпространение на червен кантарион
Навсякъде по сухите тревисти и каменисти места, в ливадите и храсталаците.
Дрога (Използваема част) на червен кантарион
Надземната част на растението (Herba Centaurii).
Съдържание (Химичен състав) на червен кантарион
Листата и цветовете съдържат горчиви гликозидни вещества. От тях във вид на безцветни призми е изолиран (3%) гликозидът еритаурин, който притежава силно горчив вкус; по-слабо горчиви са гликозидите еритроцентаурин (той вероятно е агликон на еритаурина) и еритрамин (разпада се при хидролиза на еритроцентаурол и глюкоза). Дрогата съдържа и алкалоида еритрицин, който е идентичен на алкалоида генцианин, съдържащ се в корените на жълтата тинтява.
Действие и приложение на червен кантарион
Червеният кантарион стимулира секрецията и перисталтиката на органите от храносмилателния апарат и чрез това възбужда апетита и подобрява храносмилането; действува и слабо пургативно. Прилага се при стомашна ахилия, киселини в стомаха, стомашен катар, запек, метеоризъм, също и при анемии като усил-ващо средство, при чернодробни заболявания, при недостатъчна жлъчна секреция, диабет и при кожни изриви; прилага се и външно под форма на запарка при мъчно зарастващи рани.
Прилага се предимно под форма на запарка: 1—2 чаени лъжички от сухата и ситно нарязана дрога се запарват с 2 чаши вряща вода; оставя се да престои 10 минути и се приема неподсладена или подсладена със захарин (доза за 1 ден); от стритата дрога на прах се вземат по 1—2 г няколко пъти на ден. Препаратите от червен кантарион се приемат 1 ч и 30 мин преди ядене.
Българската народна медицина препоръчва кантариона освен при гореизброените заболявания още и при кръвоизливи от стомаха, туберкулоза на червата, вод- нянка, при нередовна и недостатъчна менструация, за пречистване на кръвта, против жълтеница, малария, хемороиди, кожни изриви, струпеи, пъпки, бяло течение у жените и против глисти.