От средата на миналия век вниманието на много научни специалнисти е привлечено от магическата сила на цветния прашец. Причината е, че той е основната белтъчна храна за пчелните семейства, а напоследък се използва все по – широко в медицината като профилактично и лечебно средство.
Цветният прашец е вторият по значение продукт за пчелните семейства след нектара, който те събират. Той е основен източник на белтъчини, въглехидрати, мазнини и минерални соли, което го прави жизненоважен продукт за пчелите.
От дълбока древност цветният прашец е представлявал интерес за представители на елинската и римската философски школи (Хипократ, Вегилий и др.). Те установяват, че в него се съдържат вещества, които забавят стареенето.
Проведените през втората половина на 20 век задълбочени научни изследвания доказват превъзходните хранителни и лечебни качества на този природен продукт. Благодарение на тези изследвания в цветния прашец са открити над 200 органични вещества и техни съединения (минерални вещества, въглехидрати, белтъци, мазнини и т.н.), които влияят положително на човешкия организъм.
Химичен състав
В състава на цветния прашец влизат предимно вода, захари, протеини, аминокиселини, минерални вещества, витамини и др.
Любопитен факт, който доказва полезността му е, че само в 1 чаена лъжичка цветен прашец се съдържа голяма част от количеството за всяка от осемте незаменими аминокиселини, определено като дневна нужда. Изключение прави само аминокиселината метионин, която се съдържа в много малко количество в цветния прашец. Съдържат се и някои други аминокиселини – цистеин, хистидин, глутаминова киселина и т.н.
Съдържанието на витамини също е богато – налични са витамините от група B– 1, 2, 6, 12, аскорбинова киселина (витамин C), витамини D, E, H, фолиева киселина и др.
Билогично действие
Биологичното действие на цветния прашец зависи от вида на растението, от което пчелите са го събирали. Например прашецът от семейство Върбови съдържа голямо количество аскорбинова киселина. За прашеца от мак, вишна и круша е характерно високо съдържание на флавони, които притежават антисклеротично, спазмолитично и радиопротективно действие.
В цветния прашец на синчеца е установено високо съдържание на левкоантоциани, които се характеризират с капиляроукрепващо и противовъзпалително действие. Влияят върху синтеза на жлъчни киселини и подпомагат работата на бъбреците.
В прашеца от малина и някои други видове се съдържат тритерпенови киселини, които имат противовъзпалително, кардиотонично и антисклеротично действие.
Начин на приложение
След закупуване на цветен прашец, той трябва да се съхранява добре затворен, в стъклени опаковки и в хладилник.
За възрастни лечебната доза прашец в натурален вид е 30 – 40г, а профилактичната – 15 – 20. За деца от 6 до 12 години дозата е 10г, а от 3 до 5 години – 5г.
Приема в посочената дневна доза вътрешно 3 пъти, 1 – 2 часа преди ядене. Прашецът трябва да се сдъвква добре или да бъде предварително смлян. Приема се с малко количество вода или в комбинация с пчелен мед в съотношение 1:1 или 1:2. В тези случаи се приема по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене.
Цветният прашец трябва да се приема редовно, като е правилно да се провеждат два тримесечни курса на лечение. Първият – от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият – от началото на лятото до есента.
Употребата на цветен прашец не води до странични реакции и явления на предозиране, но не трябва да се приемат повече от 50 – 100г дневно.
За какво се използва?
Според мнозина автори цветният прашец се прилага за лечение на различни заболявания, някои от които са: анемия, стомашно – чревни заболявания (запек, ентероколит, колит), атеросклероза, хипертония, простатит, аденом на простатата, невроза, хепатити и т.н.
Противопоказания: не е подходящ за болни, които имат непоносимост към негои тежки увреждания на бъбречния паренхим. Непоносимостта се проявява след вътрешно приемане и се характеризира с гадене, повръщане, тежест в областта на стомаха, обриви и сърбеж по тялото, отпадналост, задух.
Използвана литература: Наско Кирилов – „Магическата сила на цветния прашец”