Наред с медикаментозното (таблетки, капки) и физикалното лечение храненето на болния играе голяма роля. Обслужващите трябва да знаят, че болният често отказва да се храни. Това е особено типично за болните деца. Болният не бива да бъде принуждаван да се храни, ако отказва приема на храна; той ще поиска да се храни, ако има апетит или е гладен! Доколкото е възможно, трябва да се уважават желанията на болния при избора на храни.
Приемане на течности
Недостигът на течности за кратко време води до нежелани последици за кръвообращението, бъбреците и обмяната на веществата. Желанието на болния да пие трябва винаги да се удовлетворява. Нужно е умело да се сменят напитките, като в различните часове на деня се предлагат чай, слабо кафе, лимонов или друг плодов сок. Не трябва да се пропускат и млечните напитки, които осигуряват белтъчини и витамини. Малко са заболяванията, при които лекарят ограничава или забранява поемането на течност и обикновено те се лекуват в болница.
Храната на болния
Ако няма специално предписана диета, храната на болния трябва да бъде съставена по начин, че да осигури достатъчен внос на хранителни вещества. Не бива да се допуска прехранване или недохранване на болния. Възрастният болен трябва да получава средно 10 500 килоджаула (2 509 килокалории). При това трябва да се положат усилия храната да съдържа 70 г белтъчини, 70 г мазнини и 400 г въглехидрати. Белтъчините се дават под формата на мляко, сирене, яйца и нетлъсто месо. Мазнините се приемат с краве масло, растително масло и нетлъсти колбаси. Въглехидратите се осигуряват от хляба, картофите, тестените произведения и ориза. Към тези храни се прибавят плодове и зеленчуци като източници на витамини.
Мазните ястия често не се понасят добре. Трябва да се избягват образуващите газове храни като зеле, варива и лук. Не са подходящи и много сладките блюда, тъй като могат да предизвикат кисели оригвания (пирозис).
За приготвяне на диетична храна може да се използуват всички общоприети кухненски технологии, стига лекарят да не е забранил някоя от тях.
Поднасянето на ястията и напитките трябва да бъде съобразено с общоважащото и за здравите правило, че „окото също се храни“. Храната трябва да бъде грижливо приготвена и със своя вид да стимулира апетита. Не бива да се поднасят големи количества, които биха уплашили болния, че „няма да може да се справи“. Желателно е да се поднасят умерени количества, така че при желание от страна на болния да се даде и добавка.
Асистиране при хранене на болния
Когато болният е в състояние сам да се храни, той сяда в леглото, като зад гърба му се подлагат няколко допълнителни възглавници. Върху завивката се постила подходяща кърпа, а върху нея се слага достатъчно голяма табличка със съответните блюда. Прибавят се необходимите прибори и болният се подканва да се храни.
Ако болният трябва да бъде хранен от обслужващия, главата се поставя по-високо за избягване на нежелателно задавяне. По пози начин се улеснява и гълтането. Под брадата се поставя достатъчно голяма салфетка. Обслужващият сяда на
ръба на леглото, с едната ръка държи чинията, а с другата храни болния. Лъжицата, съответно вилицата, не бива да се препълва, като се подава немного дълбоко в устната кухина, за да не се предизвика гадене и повръщане.
При по-възрастни болни, които трудно дъвчат, храната се раздробява предварително на малки късчета. От време на време болният се приканва да гълта, тъй като децата и старците са склонни да задържат продължително време храната в устата. Всички подканяния и разговори по време на храненето трябва да бъдат приятелски и вежливи. В противен случай болният може да откаже приема на храна.
Напитките се поднасят на тежко болни най-добре със специален съд, набавен от санитарния магазин. Главата на болния се повдига леко, под брадата се поставя кърпа, след което той засмуква питието или супата през чучура на съда. След всяко преглъщане съдът се отвежда от устата с оглед болният да вдиша и издиша. Това е особено необходимо, ако носното дишане е затруднено.