Хипертрофия на сърцето

Функциите на здравия сърдечен мускул са съвършено пригодени към изискванията на организма. При определени болестни условия обаче (клапен порок, пови­шено артериално налягане и др.), за да осигури необходимото кръвоснабдяване, сърцето трябва да работи усилено. Ако това обременяване продължи по-дълго време, настъпва принудително постоянно пренапреже­ние на сърцето, което накрая довежда до значително увеличение на мускулната маса, т.е. до хипертрофия. Нормално масата на сърцето е около 250—300 г. При хипертрофия при спортисти достига докъм 500 г, а при болестна хипертрофия — до 800 г.

При спортната хипертрофия под влияние на системни обременявания съвсем естествено се стига до увеличение на сърдечната маса. В тези случаи обаче артериите, които снабдяват сърцето с кръв, т.е. коронарните артерии, се разширяват съответно. При болестната хипертрофия е така само до определена степен. Ако причините, които са довели до болестна хипертрофия, продължават да действат, хи­пертрофията на сърцето нараства, а артериите му не се разширяват съответно, поради което храненето на сърцето се нарушава. В резултат на това постепенно се стига до увреждане на сърдечния мускул, а по този начин и до отслабване на сърцето.

Ако при значителни спортни напрежения сърцето вместо 7000 изпомпва дневно 20 000 л кръв, това не означава чисто и просто, че сърцето работи с трикратно напрежение. При добре тренираните спортисти в дей­ствие се включва т.нар. щадящ процес, който се създава от определени импулси на централната нервна система. Тези импулси действат върху сърцето по пътя на ве­гетативната нервна система. Щадящият процес се из­разява в забавяне на пулса, понижаване на артериал­ното налягане и подобряване използуването на кисло­рода. Чрез това нагаждане на сърцето то е в състояние да компенсира високите напрежения. Въпреки значителното обременяване работата на сърцетоприспортис­тите може да бъде по-малка, отколкотопринетренираните лица дори в покой. Изчислява се, че спортното сърце в покой постига със 7000—10 000 единици работа същия ефект, който нетренираното сърце — с 20 000.

По друг начин стои въпросът с болестната хипер­трофия на сърцето. Зад изкуственото стеснение на аор­тата, което е причинено от пръстена, налягането на кръвта се повишава, понеже през стеснението трябва да премине същото количество кръв за единица време, както и преди опита.

За да извърши същата работа при такива условия, сърцето следва да упражни значително по-силни свивания. Повечето реагират с уве­личение масата на сърдечния мускул, която след по­ловин година се увеличава с около 50%. Но въпреки че сърцето е уголемено, хипертрофирано, то работи по-слабо. Как е възможно това? Ние знаем, че когато някой има по-големи мускули, той е по-силен. Защо при сърцето не е така? При болестната хипертрофия на съ­рцето се увреждат преди всичко клетъчните енергийни станции — митохондриите. Масата на митохондриите става по-малка в сравнение с обема на контрактилните елементи. Това означава, че въпреки увеличението на мускулната маса производството на енергия не се уве­личава. Енергетичните станции са претоварени.

Въпреки нарушеното съотношение между необхо­димата енергия и тази, която се предлага, преди да се стигне до невъзможност сърцето да се справи със за­дачите на кръвообращението, т.е. да настъпи сърдечна слабост, изминава дълъг срок от време, най-често го­дини.