Физиология на болката
Болката се приема като „приятел на лекаря и пациента“. Тя е най-настойчивият и упорит предупредителен сигнал за налични разстройства в организма. Болката има следователно и свои положителни страни. Тя сигнализира за нарушено протичане на дадени функции. Оценката на нейния характер, мястото на нейната проява, нейната сила и продължителност подпомагат лекаря при установяване на причината за заболяването. Болката е едновременно мъчител и помощник.
При обслужването на болния трябва да се обърне внимание на следните по-важни моменти:
– от една страна, трябва внимателно и най-точно да се проследи появата на болката и настъпващите промени; тези данни се съобщават на лекаря, който прави своите изводи за оздравителния процес или за появата на усложнения;
– от друга страна, стои общата задача болката да бъде поносима за болния или да бъде постигнато пълно обезболяване, което да се запази при определени мерки.
Болният и обслужващото го лице трябва да могат да описват болевите усещания по възможно най-точния начин, като очертават и тяхната характеристика. Трябва да се знае, че не винаги болката е там, където е причината за нея. Болевото усещане освен това е много различно при всеки отделен индивид.
Видове болки
– точно определена по място (при нараняване на кожата, цирей, зъбобол и др.) или разпространена („коремна болки“, болки в гърба, стомашна болка и др.);
– постоянна (напр. при изгаряния);
– вълнообразна (колики);
– ограничена (при повърхностно нараняване);
– проведена (органна болка);
– продължителна (напр. стомашна болка) или краткотрайна (при прищипване и др.);
– с различен характер на болевото усещане (пареща, мравучкаща, теглеща, натискаща, тъпа, остра, режеща и т. н.);
– с различни придружаващи явления (безпокойство, смъртен страх, изпотяване, гърчове, смущения в сетивността);
– зависима от различните периоди на денонощието, от храненето, от движението, от промяната в положението;
– предизвикваща се от натиск, отслабваща или неповлияваща при натиск.
При грижите за болния трябва да се знае, че болката е симптом, а не заболяване. Облекчаването на болката прикрива дадения симптом, но не лекува.
По възможност не трябва да се дават обезболяващи средства преди първото посещение на лекаря и преди изясняване на диагнозата! Чрез подходящо положение на болния, охлаждане при повърхностни възпаления или прилагане на топлина при спазми, както и чрез прилагане на подходящи отвличащи вниманието на болния похвати може да бъде постигнато известно облекчение.
Облекчаване на болката с лекарствени продукти
Безкритичното приложение на обезболяващи таблетки много често затруднява поставянето на диагнозата и влошава болестната картина!
Не всички лекарства с облекчаващо болката действие имат еднакъв ефект при всички видове болка (напр. свещички, облекчаващи коликите, едва ли ще действат при зъбобол). Средства за облекчаване на болката никога не трябва да се прилагат без лекарско предписание, особено при упорити, продължителни и много силни болки.
Предписаната от лекаря дозировка трябва да се спазва строго. Своеволното увеличение на дозата може да доведе до бързо настъпващо приспособяване на организма към препарата, така че за много кратко време той да бъде вече без ефект. Някои препарати (особено морфинът и подобните на него лекарства с подчертано обезболяващо действие) са вредни вещества водещи до привикване и пристрастяване! Тяхното предписване и приложение изисква от лекаря и налага особено грижливо и отговорно отношение.