Усещанията в областта на сърцето

Здравият човек обикновено не усеща работата на съ­рцето си. При тежки физически усилия или при душевни вълнения всеки е забелязвал учестените и силни удари на сърцето си и знае, че това е нормално явление. Но усетим ли ударите на сърцето, когато почиваме, усетим ли някаква болка в сърцето, това ни тревожи. Всички усещания от областта на сърцето обикновено тревожат хората, за щастие много често без основание.

Болки в сърдечната област

Болката в сърдечната област може да бъде пристъпна или постоянна, спонтанна или при натиск, ре­жеща, пареща, пробождаща, стягаща и пр. Много често болките се дължат на т.нар. междуребрена невралгия. За нея са характерни три болезнени точки при натиск по хода на междуребрието: близо до гръбначния стълб, в подмишничната област и в съединенията на ребрата с гръдната кост. Невралгията може да има различни причини, но най-честата е заболяването на гръбначния стълб, наречено спондилоза (шипове). Миалгия наричаме болките на мускулите. Когато болят мускулите на гръдния кош в предсърдната област, може погрешно да се приеме, че това е сърдечна болка. Миалгията може да се дължи на простудяване, но и на грип или друго вирусно заболяване. Тя може да има и други причини.

Острото възпаление на плеврата обикновено причи­нява болка, която се влияе от дишането. Тя пречи на болния да диша свободно. Движенията на тялото и кашлицата засилват болката.

Сърдечна невроза

Най-честата причина за болки в сърдечната област е неврозата, или, както често в тези случаи се нарича, сърдечна невроза. Болката при нея може да бъде тъпа или остра, продължителна, траеща с часове, дни, сед­мици или краткотрайна, мигновена. Обикновено се ло­кализира в ограничена област и най-често под гръдното зърно. Болката не се засилва при физически усилия. Нерядко болните посочват мястото на невротичната сърдечна болка с върха на показалеца си. Сърдечната невроза е най-често частична проява на обща невроза, която дава и много други признаци.

Болките, които са израз на сериозните сърдечни за­болявания — стенокардия и инфаркт на миокарда, ще бъдат разгледани по-нататък.

Сърцебиене

Друго често оплакване е сърцебиенето. Под съ­рцебиене някои разбират усещането на силни удари на сърцето, а други — учестената сърдечна дейност. В медицинската терминология съществуват понятията палпитация — усещането на сърдечните удари, и тахикардия — учестяването на сърдечната дейност. Палпитацията и тахикардията често се съчетават. Те не­рядко са признаци на сърдечната невроза.

Ускорена сърдечна дейност

Ускорена сърдечна дейност се среща при някои фи­зиологични състояния на организма. По време на фи­зическа работа, при страх и други душевни преживя­вания често се усеща сърцебиене. При добре тренира­ните физически работници и спортисти сърдечната дей­ност не се ускорява и те не се оплакват от сърцебиене при значителни физически усилия.

Ускорената сърдечна дейност е често оплакване при момичетата и момчетата по време на половото съз­ряване. Тя се дължи на промените в равновесието на жлезите с вътрешна секреция. Сърцебиенето в тези слу­чаи е честа причина за неоправдана тревога както на младите хора, така и на родителите им. Сърцебиенето много пъти е съпроводено и от други оплаквания с неврогенен характер — стягане или болки в сърдечната област, изтръпване на крайниците, безсъние, неспокой­ствие, страхови състояния, намалена трудоспособност и др.

Сърцебиенето е едно от честите оплаквания по време на критическата възраст (климактериума), когато загасват функциите на половите жлези, а в резултат на това се явяват промени в равновесието на другите жлези с вътрешна секреция. По време на климактериума по­чести са оплакванията от силни сърдечни удари, откол­кото от учестена сърдечна дейност. Нерядко има още главоболие, топли вълни по тялото, безсъние, неспо­койствие и др. Оплакванията могат да настъпят още преди смущенията и спирането на менструацията и да продължат различно дълго време.

Бременност

През време на бременността, особено в последните месеци, жената често се оплаква от сърцебиене, което се свързва с промените във функциите на половите жле­зи и всички жлези със вътрешна секреция. След раждането това физиологично учестяване на сърдечната дейност постепенно изчезва.

В някои случаи сърцебиенето се появява пристъпно. Тогава говорим за пароксизмална тахикардия. Извед­нъж или за кратко време честотата на сърдечната дей­ност се повишава и достига до 140 и повече удара в минута. Състоянието трае различно дълго време — от няколко секунди до минути, часове и дни. Сърцебиенето е придружено от отпадналост и неспокойствие. Завър­шва най-често внезапно, така както е започнало. Не­рядко след пристъпа се отделя голямо количество бистра като вода урина. Пристъпното сърцебиене може да се дължи на невротично състояние, но може да бъде симптом при много органични заболявания на сърцето.

Ускорена сърдечна дейност се наблюдава при редица заболявания на организма. При повишаване на тем­пературата, което е най-често при различните възпа­лителни и инфекциозни заболявания, на всеки градус повишена температура сърдечната дейност се ускорява с 10—15 удара в минута.

Ускорена сърдечна дейност се среща и при по-зна­чителна загуба на кръв, при базедова болест, някои отравяния (напр. с атропин) и др.

Аритмия

Друго често оплакване е неправилната, неритмич­ната сърдечна дейност, което наричаме аритмия. В тези случаи интервалите между отделните удари на съ­рцето са нееднакви. Съществуват различни видове арит­мии. Тяхното значение е също различно. Има аритмии, които не говорят за болестно състояние, но има и та­кива, които показват сериозно увреждане на сърцето.

Физиологична аритмия

Физиологичната аритмия е характерна за здравите деца и млади хора. Среща се и при възрастните след прекарани инфекциозни заболявания в периода на въз­становяване илиприхората на напрегнат умствен труд. Дължи се на колебанията на тонуса на вегетативната нервна система във връзка с дишането.

Друг вид аритмия е екстрасистолната аритмия — „прескачане на сърцето“. Екстрасистоли наричаме пре­ждевременните, прибързани удари на сърцето, които се последват най-често от пауза, която е по-голяма от един нормален интервал. В тези случаи се усеща прибърза­ното удряне на сърцето. Понякога се усеща само силен удар, друг, път като че ли сърцето подскача към шията или спира за момент. Понякога екстрасистолата съвпа­да с дразнене за кашлица или бодеж в сърдечната област. Естрасистолите смущават много хората, които ги получават. Те са уплашени и търсят лекаря с пред­варителното убеждение, че сърцето им е сериозно бол но. Екстрасистолната аритмия е чест признак на съ­рдечната невроза. В тези случаи тя се усеща особено неприятно. Явява се най-често по време на почивка, напр. вечер преди заспиване. В случаите, когато екстрасистолната аритмия е симптом на сърдечно забо­ляване, тя обикновено не се усеща от болния освен ако има навика да следи пулса си, като опипва радиалната артерия или артериите на шията. Екстрасистолите най-често са единични, но могат да бъдат и групирани, т е. по няколко непосредствено една след друга. В едни случаи се явяват много рядко, а в други по 5—10 в минута. Има и случаи, когато екстрасистолите се явяват закономерно след всяко нормално свиване на сърцето, след всеки две свивания, три и т.н. — това е т.нар. алоритмия. Дразненето, което предизвиква преждев­ременното съкращение, може да изхожда от различни части на сърцето — предсърдията, възела на Ашоф-Тавара или камерите. От коя част на сърцето изхождат екстрасистолите се установява най-добре чрез електрокардиографското изследване. Какво е значението на екстрасистолната аритмия при даден конкретен случай, трябва да определи лекарят. От казаното проличава, че тази аритмия може да бъде невинна, но също така и симптом на сърдечно заболяване.

Абсолютна аритмия

Когато не се установява никаква закономерност меж­ду големината на отделните интервали между сърдеч­ните удари, тогава говорим за абсолютна аритмия. Тази аритмия се среща почти винаги при органично заболяване на сърцето. Дължи се на нарушена функция на предсърдията, където възникват много голям брой импулси, от които само една част се провеждат до ка­мерите. Среща се най-често при атеросклероза на съ­рцето, пороци на митралната клапа, базедова болест и др.

Често някои хора свързват със заболяване на сърцето факта, че не могат да лежат на лявата си страна. Тези хора трябва да бъдат спокойни. Сърдечно болните в повечето случаи спят много добре на лявата си страна. Не могат да спят обърнати на лявата си страна най-често невротиците. Те също така в много случаи не могат да заспят и когато са легнали по гръб.