Слънчоглед – Helianthus annuus L.

Латинско име на слънчоглед

Helianthus annuus – Сем. Compositae — Сложноцветни

Други български имена на слънчоглед

Имена на чужди езици на слънчоглед

sunflower (Английски); grand soleil, tournesol (Френски); Sonnenblume (Немски); girasole (Италиански); girasol (Испански)

Описание на слънчоглед

Културно, едногодишно, тревисто растение с високо до 2 м, изправено, неразклонено стъбло, покрито с твърди четинки, с шуплеста сърцевина. Листата са последователни, големи, сърцевидни, с дълги дръжки, покрити с твърди четинки. Съцветието е голяма, плоска кошничка. съставена от едри, езичести, безплодни цветове по периферията и от по-дребни, тръбестн. хермафродитни, жълтокафяви, разположени по цялата вътрешна повърхност на кошничката цветове, устроени както у другите сложноцветни. Плодът, който при всички сложноцветни носи името семка или плодосемка (ахена), погрешно се счита за слънчогледово семе. Семето е вътре в плода и има своя семенна обвивка. Цъфти през лятото.

Разпространение на слънчоглед

Слънчогледът се отглежда в низинните части на цяла България. Отечеството му е вероятно Мексико.

Дрога (Използваема част) на слънчоглед

Жълтите езичести цветчета (Flores Helianthi).

Съдържание (Химичен състав) на слънчоглед

Флавоновия гликозид кверцимеритрин, ксантофил, холин, бетаин.

Действие и приложение на слънчоглед

Тинктурата от слънчогледовия цвят (1 : 5) в дози 0,5—1 г 4—5 пъти на ден е препоръчана при малария; действува и спазмолитично при бронхиални спазми и колики на стомашно- чревния тракт. Може да се приложи при същите случаи и запарка от цветовете — супена лъжица сухи жълти цветчета на 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден).