Съдържание
Латинско име на розмарин
Rosmarinus officinalis – Сем. Labiatae
Други български имена:
Имена на чужди езици на розмарин
rosemary (английски); romarin (френски); Rosmarin (немски); osmarini, rosmarino (италиански); romero (испански)
Разпространение на розмарин
По скалистите терени на Средиземноморското и Адриатическото крайбрежие. У нас се отглежда в градините, но само в най-топлите райони като декоративно растение.
Описание на розмарин
Храст с високо до 1 м, право, силно разклонено стъбло; листата са вечно зелени, линейно-игловидни, приседнали, срещуположни, кожести, целокрайни, със силно завит ръб, твърди, отгоре лъскавозелени, отдолу изглеждат белезникавосиви от гъстото окосмяване, със силно изпъкнала главна жилка. Цветовете са сини, събрани по няколко в къси гроздове по върховете на клонките, с устройство на другите устноцветни. Цъфти през лятото.
Дрога (Използваема част) на розмарин
Листата (Folia Rosmarini).
Съдържание (Химичен състав) на розмарин
Около 1—2% етерично масло и около 8% танини. Етеричното масло се състои от 17 — 30°о цинеол, 30% пинен, борнеол, камфора и други терпени.
Действие и приложение на розмарин
Прилага се под форма на запарка при възпаление на гърлото и устната кухина за гаргара. Запарката се приема и вътрешно при диспепсии и стомашно-чревни разстройства, а външно се прилага за компреси при мъчно зарастващи рани, циреи, за промивки при бяло течение.
Запарката за вътрешно приложение се приготвя от 2 чаени лъжички ситно нарязани листа на 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден); същата запарка се прилага външно за компреси и за гаргари; за плакнене на устната кухина и за вагинални промивки. Етеричното масло (Oleum Rosmarini) в спиртен разтвор 2:100 се предписва за разтривки при ревматични болки.
Българската народна медицина препоръчва запарката от розмаринови листа за външно приложение при косопас (чрез втриване), за вътрешно приложение при епилепсия, астма, за регулиране нередовна и недостатъчна менструация, при чревни и стомашни колики, жълтеница.