Съдържание
Латинско име на ранилист
Betonica officinalis L., Stachys officinalis (L.) Trevis — Сем. Labiatae
Разпространение на ранилист
По тревистите места и храсталаците из цялата страна.
Имена на чужди езици на ранилист
betony, bishop’s-wort, purple betony, wood betony (английски); echter Ziest
Описание на ранилист
Многогодишно, тревисто растение с право, просто, четириръбесто стъбло, покрито често с обърнати надолу, твърди власинки; по стъблото има само две двойки раздалечено разположени листа и долни, розетни листа. Листата са продълговато-яйцевидни със сърцевидна основа, долните са големи и дълги, горните по-малки, с къси дръжки. Цветовете са пурпурночервени, разположени на върха на стъблото в класовидни прешлени; чашката е 5-зъбна, зъбчетата са дългоресничести, по-къси от тръбицата на венчето. Венчето е 5-листно, сраснало, двуустно; горната му устна е права, долната — триделна, с широк среден дял; тичинките са 4. Две от тях са по-дълги. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти от юни до август.
Дрога (Използваема част) на ранилист
Надземната част и корените поотделно или заедно.
Съдържание (Химичен състав) на ранилист
10—15% дъбилни вещества. 0,10—0,20% стахидрин, бетаините бетоницнн и турицин, холин и горчиви вещества.
Действие и приложение на ранилист
Ранилистьт е прилаган от народната медицина при стомашно-чревни колики, хиперацидитет, диарии, при възпаление на дихателните органи (бронхити, астма, коклюш), възпаление на бъбреците и пикочния мехур, като укрепващо средство при нервно изтощение, при виене на свят, главоболие, епилепсия, ревматизъм, подагра, жълтеница, тумори и др. Дрогата се прилага под форма на запарка: 1 супена лъжица ситно нарязани листа и корени или само корени се заливат с 2 чаши вряща вода (доза за 1 ден).