При нараняванията на лицето могат да бъдат засегнати очите и тяхната околност, носът, горната челюст, бузите и ушите.
При нараняване на едното или двете очи се прилага суха стерилна превръзка, но и при тежко нараняване на едното око за по добро обездвижване се препоръчва обинтоване и на здравото око.
Превръзка на окото
Тя започва с кръгов ход през челото към тила и оттам под ухото бинтът се провежда косо през бузата към окото и през срещуположната теменна част на черепа се спуска към тила. Такива ходове с бинта се повтарят няколко пъти, докато се покрие окото, и след това превръзката завършва с кръгов ход на бинта около челото и тила.
Превръзка на двете очи
Прави се по същия начин, като ходовете са един път от едната страна на едното око и следващия път от другата страна на другото око. При това редуване бинтовите навивки се кръстосват над носа.
Прашковидна превръзка
При увреждания и наранявания на носа се прилага тя. Прави се от бинт, дълъг около 1 м, разрязан от двата края, така че средата му може да покрие напълно поставения на раната превързочен материал. Краищата на прашката се кръстосват и се завързват—долните на горната част на тила, а горните на врата.
При нараняване на горната челюст и бузите се препоръчва кръстообразна превръзка.
При тежки наранявания на горната челюст с раздробяване се прави укрепваща превръзка, като се подложи дърво, увито с бинт, между зъбите и кръстообразна превръзка с опора върху него. При повреда на долната челюст се прави прашковидна превръзка. При по-тежки рани с раздробяване на долната челюст превръзката е кръстообразна с повече ходове от брадата към темето и обратно. При такива наранявания езикът трябва да се издръпва и укрепи извън устата пред зъбите, за да не пада назад, да запуши дихателната тръба и предизвика задушаване.
При нараняване на ухото бинтовите ходове върху ухото са по-многобройни и го покриват изцяло.