Промени в сърцето и сърдечно-съдовата система с възрастта

Във всички икономически развити страни през по­следните десетилетия се наблюдава явно остаряване на населението. Предвижда се тази тенденция да продължи и броят на хората от напредналата и старческата възраст още повече да се увеличи.

Тази подчертана динамика във възрастовия състав на населението наложи бързото развитие на науката за стареенето геронтологията, и на нейния основен дял – гериатрията — науката за болестите на възрастните и старите хора.

Геронтологията привлича вниманието не само на биолози и медици. Стареенето на населението е обект на проучвания от социолози, психолози, икономисти, градостроители.

Не при всички хора стареенето започва в една и съща възраст. В живота на всеки човек генетично е предоп­ределен период на възходящо и период на низходящо развитие. Независимо от това факторите на външната и на социалната среда имат огромно значение за хода на биологичния часовник на всеки човек.

Органите и системите на човешкия организъм търпят промени през време на живота. Променят се и взаимоотношенията между тях. Постепенно и бавно още от 30—35-годишна възраст се променят възможностите на редица органи и системи. Тези промени са твърде ин­дивидуални и нееднородни и от това зависи индиви­дуалният ход на стареенето. Настъпващите с възрастта структурни и функционални изменения в органите и системите ги правят по-лесно раними, създават условия за развитието на процеси, клиничните прояви на които се възприемат като болест, като хронично поражение на организма.

Възрастовите промени, които настъпват в сърдечно­съдовата система, до голяма степен определят и темпа на стареенето, защото тя е свързана с всички останали органи и системи на организма. По тази причина сърдечно-съдовата система заема централно място в про­учванията на механизмите на стареенето.

Промени в сърдечната дейност

Промените в сърдечната дейност се обуславят не са­мо от анатомичните промени в самото сърце. Сърдеч­ната функция е в тясна зависимост от периферното кръ­вообращение, респ. от състоянието на кръвоносните съдове, от нервната регулация и чувствителността на органите, които възприемат нервните импулси и хуморалните и хормоналните въздействия. За големите кръвоносни съдове най-характерно е склеротичното за­дебеляване на вътрешната им обвивка, атрофията на мускулния слой и намалението на тяхната еластичност. Тези промени не настъпватпривсички хора в една и съща възраст. Еластичността на артериалните съдове при 70-годишните хора е намалена два пъти в сравнение с 20-годишните. По главата, шията и крайниците на старите хора лесно могат да се забележат извити, из­пъкнали и ясно пулсиращи артерии. Функционално по-силно натоварените съдове търпят по-големи промени. Най-силно те са изразени в аортата и съдовете на долните крайници; повече в дясната, отколкото в лявата ръка. Колкото по-силно са склерозирани артериалните съдове, толкова по-бързо се разпространява пулсовата вълна по тях.

Важен момент е, че с напредването на възрастта се повишава общото периферно съдово съпротивление и се намалява адаптационната способност на малкия и големия кръг на кръвообращението към резки и зна­чителни физически натоварвания. Възрастовите изме­нения в съдовата стена и променената им регулация обуславят недостатъчното им разширение и свиване, с което се нарушава способността на кръвообращението да се нагажда към нуждите на организма.

Промените във венозните съдове са по-малки, но и в тях намаляват мускулните елементи, склерозира стената им и се увеличава обемът им.

Промени настъпват и в малките артерии — артериолите, а също така и в капилярната мрежа. Резервните възможности на капилярната мрежа намаляват, защото намалява максималният брой на функциониращите капиляри. Редуцираният брой на ендотелните клетки в капилярите ги прави по-лесно чупливи и пропускливи. При стареенето се изменя и неврохуморалната регу­лация на капилярите.

Възрастовите промени довеждат до намаление на съ­довата мрежа в органите и тъканите и до нарушение на периферното кръвообращение. Всичко това заедно с промените в дихателния апарат е причина да се на­мали насищането с кислород на кръвта и да настъпи „старческа“ хипоксия в целия организъм, която е една от причините за по-слабата активност на окислителните ензимипристарите хора.

Срещат се хора в напреднала възраст, при които и най-внимателното изследване не открива никакви про­мени в сърцето. Независимо от това функционалните възможности на тези хора са значително намалени.

Атрофия на мускулите

С възрастта настъпва огнищна атрофия на мускул­ните влакна на сърцето, прогресивно се развива съединителна тъкан, а на места пък — хипертрофия на мио фибрилите. Мастната тъкан под вътрешната обвивка на сърцето се увеличава, самият ендокард хипертрофира и става неравен, настъпват промени и в архитектони­ката на клапите. Основна причина за тези промени е хипоксията на миокарда вследствие на несъответствие­то на капилярната мрежа спрямо мускулната маса на сърцето. В резултат намалява съкратителната способ­ност на миокарда. Сърцетопристарите хора се свива с по-малка сила, отколкотопримладите хора. Намалената съкратителна способност на сърцето се дължи на на­рушените свойства на миокардните съкратителни бел­тъци, на промени в актомиозина. Сега се проучват ме­ханизмите на стареенето на клетъчно и молекулярно ниво. Освен това за намалената съкратителна способ­ност на миокарда играят роля и промените в енерге­тичната обмяна, натрупването на повече натрий в съ­рдечния мускул и намалението на водата, калия и кал­ция в него. В покой сърцето на старите хора най-често задоволява нуждите на организма, защото във всички органи е настъпила в известна степен атрофия на тъ­каните. Но при по-големи физически усилия може _да се установи, че сърцето не е в състояние да отговори на повишените изисквания и по този начин може да се развие сърдечна недостатъчност.

С напредването на възрастта систоличното артериал­но налягане се повишава, а диастоличното остава без съществена промяна. Причина за това повишение е за­губата на еластичността на аортата и повишеното пе­риферно съдово съпротивление. Венозното налягане се понижава. Количеството кръв, което се изтласква от сърцето при всяка контракция, след 50-годишна възраст намалява с около 1 % за всяка година. Намалява и количеството кръв, което се изтласква за една минута от сърцето. Това ще рече, че тъканите на организма по­лучават по-малко кислород.

С напредването на възрастта сърдечната дейност се забавя, пулсът става по-бавен и дихателната аритмия изчезва. При физическо натоварване сърцето не реагира с бързо учестяване на съкращенията. При максимални натоварвания честотата на сърдечните съкращенияпривъзрастните остава значително по-малка в сравнение с младите хора. Тези промени се дължат на намалените функционални възможности на синусовия възел — мяс­тото, където се зараждат импулсите за сърдечните съ­кращения.

Описаните анатомични, физиологични и функционал­ни възрастови изменения в сърдечно-съдовата система създават благоприятни условия за развитието на ате­росклерозата. Известно е, че атеросклерозата се среща много по-често с напредването на възрастта. Срещат се обаче стари хора без изразена атеросклероза, както и млади хора с много силно изразена атеросклероза. Многобройните проучвания доказват, че в никакъв случай възрастовите промени не трябва да се идентифи­цират с атеросклерозата. Въобще стареенето не може да бъде причина за която и да е болест. Ако старите хора боледуват от повече хронични заболявания, то те са резултат на многогодишни неблагоприятни въздей­ствия. Старите хора не страдат от старостта, а от бо­лестите. Ето защо много съществено е и старите хора да спазват определен хигиенен режим на хранене, труд и почивка, за да се предпазват от болести.

Физическа активност

Основно правило за възрастните и старите хора е да не се ограничава двигателната им активност, въпреки че техният функционален капацитет може да бъде зна­чително намален. Дори и временно обездвижване може да доведе до тромбоемболии, застойна пневмония и пр. Старите хора трябва да се движат и да работят, но без да получават чувство за умора, сърцебиене или задух. По този начин се тренира не само сърдечно-съдовата система, но се подобряват сънят, функцията на червата и т.н.

Хранене

Храната трябва да бъде разнообразна. Особено важно е в нея да се съдържат достатъчно животински бел­тъци и витамини. Употребата на рафинирана захар, на животински мазнини и готварска сол трябва да се ограничава. Прехранването е също така вредно за сърдечно-съдовата система, както големите физически нато варвания.

Друг важен момент е да се обръща внимание на психичното състояние на старите хора. Често пъти те стават безразлични и равнодушни към всичко, което ги заобикаля. Това трябва да се има предвид от близките и околните и да се поддържа бодрост и жизнерадостпритях.

Необходимо е още да се знае, че болестите при старите хора протичат нетипично и много често без явни признаци. Сърдечният инфаркт може да протече без болка, а сърдечната недостатъчност може да се развие без осо­бени оплаквания. При всяка промяна на настроението или на общото състояние трябва да се търси медицин­ска помощ. В никакъв случай не трябва да се прибягва към самолечение или лечение от некомпетентни хора. Старите хора са много чувствителни към лекарствата.Затова обикновено дозите при тях са по-ниски.