По принцип превръзката не трябва да убива, нито да затруднява кръвооросяването на наранената област. От друга страна, тя трябва добре да е закрепена, за да не се размества при движение. При поставянето на превръзка болният трябва да седи или да лежи, тъй като болките или евентуалната кръвозагуба могат да доведат до загуба на съзнанието, последвана от свличане на пода, при което е възможно допълнително нараняване.
Съдържание
Бърза асептична връзка
При малки рани е по-целесъобразно да се постави бърза асептична превръзка (напр. цитопласт), доставяна от аптеките и санитарните магазини. Ръбовете на раната, но не и самата рана се тушират леко с дезинфекционно средство, след което бързо се залепва асептичната превръзка по начин, че марлената част да покрива раневата площ. При снемането на предпазния слой върху централната част на превръзката трябва да се внимава последната да не се допира с пръсти.
Винтови превръзки
Най-често използваните превръзки носят имена, съответстващи на техния външен вид. По правило единият край на бинта се придържа с лявата ръка, а целият бинт се държи с дясната ръка. Навива се от отдалечената страна по посока към сърцето.
Кръговата превръзка се прави, като всяка последваща навивка на бинта припокрива предхождащата.
При спиралната превръзка всеки следващ слой на бинта припокрива една трета от подлежащия. Тя се налага обикновено на мишницата, както и в областта на гривнената и глезенната става.
Спиралната прегъната превръзка се прави върху части от тялото с променящ се обем, напр. предмишницата, бедрото и подбедрицата. С помощта на палеца на лявата ръка се придържа горният ръб на бинта, като с дясната ръка се прегъва и обръша надолу плътно придържаното руло на неразгънатия бинт. Образуваната при това гънка се изглажда добре, след като следващата обиколка се налага точно по същия начин с една трета по-горе. При достигане на сектор с приблизително еднаква обиколка се продължава със спирална превръзка.
Кръстосаната превръзка с помощта на „осморки“ се прави на лакътя и коляното. Рулото на бинта се води така, че горните и долните обиколки да образуват „осморки“ над и под ставната гънка, като постепенно се приближават към нея. Последната обиколка припокрива ставата в най-издадената й част.
Превръзка тип житен клас се прави обикновено на средната част на ходилото, на ръката, на раменната или на тазобедрената става. Бинтът се води така, че се прекръстосва във вид на житен клас. При превързване на ръката или ходилото се започва с кръгова превръзка в областта на гривнената или глезенната става, след което се припокрива превързваната област чрез подходящо водене на бинта във вид на осморка. При превързване на раменната става се започва с няколко кръга около гръдния кош. При налагане на превръзка в областта на тазобедрената става началните и крайните обиколки на бинта се полагат над хълбока, а осморките припокриват цялата тазобедрена става.
Превръзката на черепа се прави с два бинта. Първият бинт се води всеки път обиколно, докато другият бинт преминава по черепния капак, като всеки път се фиксира на челото и тила от описваните кръгове с първия бинт.
Превръзка на носа се прави с помощта на т. нар. прашка. Взема се около 8 до 10 см широк бинт. Отрязва се парче с дължина 80 до 100 см (т. е. около 1 1/2 обиколки на главата). Това парче се разрязва по дължина, като в средата се оставя около 10 см неразрязан сектор. Полагат се 2—3 слоя марля върху наранения нос. Средният сектор на „прашката“ покрива марлята, след което четирите свободни краища се провеждат съответно над и под ушите, като се връзват близо зад ушите (не на тила!).
Превръзка на брадата. Тя се прави по същия начин както тази на носа. Несрязаната част обхваща брадата. Долните свободни краища се прекарват пред ушите и се завързват над главата. Горните краища се кръстосват отзад на врата и се вързват странично на шията или на челото.
Превръзките на очите се осигуряват най-добре, като марления слой се припокрива с готова (черна) покривка.
Болни с наранявания на очите трябва да се изпращат незабавно при очен специалист, тъй като загубата на време може да има сериозни последици за зрението.
Смяна на превръзката
Смяната на превръзка в домашни условия трябва да се извършва при максимална чистота. Обслужващият подрежда предварително всички необходими материали:
– стерилна марля;
– 1 до 2 марлени или еластични бинта;
– ножица;
– дървена шпатула или нож;
– съд за събиране на свалените превързочни материали.
Обслужващият си измива добре ръцете с течаща топла вода и сапун до 15—18 см над гривнената става и ги дезинфекцира. След това се снема старата превръзка и с чиста марля се почистват околораневите сектори (не самата рана!) от остатъчните мазила, пудра и др. Върху приготвената стерилна марля с дървена шпатула се нанасят предписаният мехлем или внимателно се полага препоръчаната от лекаря пудра. Марлята се поставя върху раната и се прави подходяща превръзка. Краят на бинта се фиксира с парче лейкопласт (с дължина 5—8 см) върху самата превръзка. Материалите от старата превръзка се изгарят, а съдът се дезинфекцира. Обслужващият си измива и дезинфекцира повторно ръцете, преди да премине към друга дейност. При негнойни рани употребяваните бинтове могат след изпиране и щателно варене отново да се използуват.
Компресът представлява „опаковане“ на определена част от тялото с мокра кърпа, покрита със суха кърпа. Съществено значение има температурата на използваната вода.
Компресите се поставят и свалят при строго спазване на времето за приложение. Продължителността се определя от лекаря.
Стаята трябва да бъде топла. Прозорците са затворени. Всички необходими материали са подготвени в достъпна близост. Мократа кърпа трябва да бъде от памучна тъкан или хавлия. Сухата кърпа трябва да бъде с по-големи размери.
След снемането на компреса съответната част от тялото се подсушава добре. Кърпите незабавно се изпират, тъй като поемат екскрети от кожата. След изпирането те се сушат на въздух.
Компреси на шията
Прилага се при заболявания на гърлото. Чрез налагането на студен компрес се прави опит за повлияване на кръвооросяването на лигавиците, като се потиска възпалителният процес или се подпомага неговото стихване. Нужни са:
– 2 кърпи
– 1 съд със студена вода;
– 2 големи безопасни игли.
Едната кърпа се сгъва така, че да се получи ивица с ширина 6 до 8 см. Тя се потапя в студената вода, изстисква се добре и се увива около шията на болния. Кърпата трябва да приляга добре, без да затруднява дишането. Отгоре се увива сухата кърпа, която се фиксира с безопасните игли (отстрани на шията). Необходимо е внимание при забождането на иглите. На мястото на втъкването на иглата се подлагат пръст или дланта. Компресът престоява около 30 мин.
Компрес на гърдите
Влажните компреси на гръдния кош се правят винаги с топла вода. В зависимост от заболяването на горните дихателни пътища лекарят предписва температурата на водата между 34 и 40 °С.
Според ръста на болния ленената кърпа е с ширина от 15 до 20 см. Болният сяда на леглото. Сухата кърпа се постила върху леглото на място, където ще попадне гръдният кош при лягането. Върху нея се полага добре изстисканата влажна кърпа. Болният ляга върху влажния компрес, който незабавно се сключва върху гръдния кош. След това се покрива внимателно със сухата кърпа, като се фиксира с безопасни игли. Болният се завива добре до шията. Компресът престоява според предписанието от 20 до 30 мин.
По-лесен за изпълнение е сухият компрес на гърдите. Гръдният кош на болния се намазва със съдържащи лекарствени средства мехлеми, които се втриват грижливо. Полага се слой памук, който се фиксира с еластичен бинт или суха кърпа. Бинтът трябва да обхване и белодробните върхове, което се постига чрез водене на бинта вляво и вдясно над рамената. Заключителните извивки обхващат концентрично гръдния кош.
Компрес на корема
Подготовката е същата както при останалите компреси. Температурата на използваната вода се определя от лекуващия лекар. Мократа кърпа се поставя на мястото, определено от лекаря, след което се обхваща от сухата кърпа, която се фиксира.
При жлъчни или бъбречни колики се предписват влажни топли компреси, които облекчават коликите. Водата трябва да бъде дотолкова гореща, че обслужващото лице едва да понася топлата кърпа по време на изстискването. Докато влажната кърпа се положи върху коремната стена, тя е вече достатъчно охладена (необходимо е обаче повишено внимание при чувствителни болни и деца!). За засилване на топлинното въздействие може допълнително върху сухата кърпа да се постави и гумена грейка. Тя не трябва да бъде много пълна, за да не притиска коремната стена. Преди запушването на грейката тя се прегъва внимателно над нивото на водата с оглед премахване на въздуха. Така водата изстива по-бавно.
Компреси на подбедриците
Те се предписват при температурни състояния, тъй като отнемат топлината и по този начин намаляват температурата. Използуват се 2 кърпи. Натопяват се в студена вода, изстискват се, след което подбедриците се обвиват свободно от глезените до колената. Отгоре се увиват сухите кърпи. Болният се завива добре, като подбедриците остават открити (по този начин се постига по-силно охлаждащо действие на компресите). През 30 мин компресите се подновяват. След около 4 ч температурата трябва да е спаднала. Ако при този начин на лечение болният се оплаква, че му е студено, на ходилата се поставя грейка.
Обвивания
Използват се цялостни обвивания, при които само главата остава свободна, и тричетвърти обвивания, започващи от подмишничните ямки и обхващащи долните крайници. По принцип не се препоръчват студени обвивания в домашна обстановка, тъй като бързото охлаждане на цялото тяло трябва да се провежда само под лекарски контрол. Тази процедура се прилага в болница.
Топлите изпотяващи обвивания се предпочитат при грипни заболявания с оглед стимулиране на защитната реакция на организма. Леглото се подготвя по следния начин за обвиването: Върху чаршафа се поставя мушама. Върху нея се постилат вълнено одеяло и голяма хавлия. Отгоре се разстила затоплен чаршаф. Болният (съблечен) ляга и бързо се „опакова“ в чаршафа. Между краката, както и между горните крайници и гръдния кош се поставят хавлиени кърпи, за да се избегне допирът между кожни повърхности. След това болният се увива плътно в хавлията и одеялото. Отгоре се покрива със завивката. Около главата се поставя хавлиена кърпа, която трябва да поеме потта в тази област. Изпиването на 1 до 2 чаши гореш чай от липов цвят подпомага изпотяването. Процедурата трае от 1 до 2 ч. Тя натоварва значително кръвообращението, което налага чести проверки на пулса — на всеки 10 мин в областта на слепоочието. За облекчаване на болния се препоръчва поставяне на студена кърпа на челото.
Освобождаването на болния от обвиването се провежда на: етапи. Първо се освобождават горните крайници, след това гръдния кош, долната половина на тялото и накрая — долните крайници. Освободените сектори се измиват с топла вода, след което енергично се изтриват. Накрая болният облича чиста пижама (нощница). Леглото се застила с чисто бельо, болният се завива добре. Необходим е покой в леглото в продължение на няколко часа.