Предменструалният синдром (ПМС) има повече от 150 симптоми и нито едно точно обяснение. Това не е заболяване в истинския смисъл на тази дума, но според най-новите данни от него страда всяка пета жена на възраст от 25 до 40 години.
За първи път терминът “предменструален синдром” се е появил през 1931 г., когато английският психиатър Робърт Франк е обърнал внимание, че силно изразените емоционални и психически реакции при жените обикновено са свързани с втората фаза на менструалния цикъл.
Макар че над 70 г. медицината се опитва да даде обяснение на състоянието, и до днес няма единно мнение за природата на ПМС. Съществуват повече от 40 теории, но нито една от тях не разполага с достатъчно доказателства.
Хормоните са най-разпространеното обяснение. Всъщност именно него е предложил и д-р Робърт Франк. Според него, през последната седмица от цикъла в кръвта се променя съотношението между естрогена и прогестерона, което води до дисбаланс.
Според теорията на водната интоксикация, ПМС е породен от нарушенията във водно-солевия обмен в организма.
Според теорията за недостига на витамини, причината за този синдром е липсата на витамин В6, магнезий, калций и цинк.
Съществува и психосоматична теория…
И докато учените търсят причината, жените, страдащи от ПМС се стремят да разрешат проблема.
Типът на ПМС зависи от това, какви симптоми тревожат най-често жената. Ако емоциите се сменят доста често, т.е. налице са бързи и резки преходи от желание за плач до желание за смях, става дума за нервно-психологична форма на ПМС.
А ако с наближаването на цикъла се появява мигрена, виене на свят и гадене, то става дума за цефалгична форма на ПМС.
При болезнено подувате на гърдите, оток на ръцете и краката и силно изпотяване може да се говори за оточна форма на ПМС.
Ако симптомите при всяка една от тези форми изчезват с настъпването на менструацията, няма причина за безпокойство – подобен ПМС едва ли ще прогресира. Но пък може и напълно да изчезне, ако бъдат положени някои усилия.
Посетете своя гинеколог и му разкажете за проблема.
На първо място, често зад ПМС се крият други заболявания – добре е тази възможност да бъде отхвърлена.
Второ, лекарят ще препоръча някои конкретни мерки: спазване на определен дневен режим, ограничаване на кафето, солта и мазнините с животински произход, отказ от цигарите, приемане на повече витамини, по-големи и редовни физически натоварвания. Възможно е от полза да се окажат и някои растителни естрогени, като и физиотерапията.
За съжаление, ако ПМС продължава и по време на менструацията и дори няколко дни след нея, това и сигнал, че в организма не всичко е наред. Трябва да се назначи лечение, тъй като в противен случай с годините проблемът ще се задълбочи.
Друг повод за консултация с лекар е кризисната форма на ПМС. Учестено сърцебиене, чувство за натиск под гърдите, изтръпване и студ в крайниците, немотивиран страх от смърт – това са симптоми на т.нар. адреналинова криза. Силният стрес, вирусната инфекция, изострянето на хронично заболяване могат да дадат тласък на развитието на кризисната форма на ПМС, особено ако е налице една от трите изброени форми или други заболявания (сърдечно-съдови, патология на бъбреците, захарен диабет).
Кризисният ПМС може да бъде проява на невро-ендокринни проблеми, които без съответното лечение да доведат до по-сериозни заболявания (дисфункция на яйчниците, хипертония, нервно-психични разстройства).
При тежка форма на ПМС се назначава лекарствена терапия: хормонални, седативни или диуретични препарати.
Как да направим каквото зависи от нас, за да избегнем ПМС
• Старайте се да се движите повече. Ходете пеша, занимавайте се с йога, пилатес, танци.
• Наблюдавайте храненето си: една седмица преди менструацията ограничете употребата на алкохол, кафе и сладко. Яжте повече плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб, пийте повече билков чай, сокове от моркови и лимони.
• Приемайте витамини А, Е, В6, магнезий и калций.
• Избягвайте стреса. Грижете се за здравето си, като не оставяте без внимание и най-леките заболявания.
източник: Здраве.бг