Съдържание
Латинско име на офика
Sorbus aucuparia – Сем. Rosaceae — Розоцветни
Други български имена на офика
калина
Имена на чужди езици на офика
European mountain-ash, mountain-ash, quick beam, rowan (Английски)
sorbier des oiseleurs (Френски); gemeine Eberesche (Немски); sorbo selvatico (Италиански); serbal de cazadores (Испански)
Описание на офика
Дърво, високо 10—16 м, с гладка, светлосива, лъскава кора. Листата са нечифтоперести, с 5—11 листчета, последните продълговато-ланцетни, неравномерно остро назъбени, окосмени или почти голи.
Цветовете са бели, разположени по много в сенниковидни съцветия. Чашката е 5-делна, венчелистчетата са 5, тичинките — много, плодникът— долен, с 2—4 стълбчета. Плодът от офика е червено топче (голямо колкото грахово зърно), обикновено с 3 семена. Цъфти през май—юни.
Разпространение на офика
У нас се среща в няколко форми, разпръснато из планинските гори; често слиза и в долините на планинските реки. На много места се отглежда в парковете и градините като декоративно растение.
Дрога (Използваема част) на офика
Плодовете (Fructus Sorbi aucupariae).
Съдържание (Химичен състав) на офика
Добре узрелите плодове от офика (в късна есен) съдържат органични киселини: ябълчна, сорбинова, захарта сорбоза, таниново вещество, наречено „сорбитанова киселина“, 1 % пектин, каротиноидна смес „сорбусин“, 60—110 мг % витамин С (в свежите плодове). Сорбозата се използува като изходна захар за синтетична добиване на витамин С.
Действие и приложение на офика
Сиропът, приготвен от сок от пресни, добре узрели плодове (сок от 1 кг плодове се вари с 600 г захар), е леко лаксативно и диуретично средство; прилага се при ревматични болки и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Добро средство е и при прояви на С-авитаминоза.