Острата алергична реакция (анафилаксия) може да предизвика шок, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност (опасно за живота състояние).
При чувствителните хора анафилаксията се развива моментално, но тя може да се прояви и няколко часа след попадането в организма на веществото, предизвикващо алергия. Анафилаксията може да се предизвика от най-различни вещества; отрова на насекомо, цветен прашец, латекс, някои продукти и лекарства (в някои случаи е невъзможно да се изяснят причините за анафилактичната реакция).
При повишена чувствителност се наблюдава копривна треска, оток на устните и около очите. Може също така да се появи оток на гърлото, който силно да затрудни дишането и да предизвика шок. Артериалното налягане пада, нарушава се работата на вътрешните органи. Анафилактичният шок може да се съпътства със световъртеж, объркано съзнание, коремни болки, повдигане, повръщане или диария.
Как да се предпазим от анафилактичен шок?
Този, който поне веднъж в живота си е получавал анафилактична реакция, трябва винаги да носи със себе си лекарствата, необходими за нейната профилактика и лечение. За отстраняване на тежко алергични реакции обикновено се използва адреналин (епинефрин). Той се произвежда в ампули. Преди използването му пострадалият или членовете на неговото семейство трябва да се запознаят с инструкцията.
Действието на епинефрина е краткотрайно, за това със себе си трябва да се носят антихистаминови (противоалергични) препарати.
При алергична реакция с признаци на анафилактичен шок трябва:
- Да се извика бърза помощ.
- Да се направи на пострадалия инжекция с адреналин (епинефрин). Ако няма признаци на задушаване при гълтане да му се даде антихистаминен препарат.
- Да се сложи пострадалия да легне по гръб, така че краката му да са по-високо от главата.
- Да се разкопчеят тесните дрехи, да се завие с одеяло. Да не се дават течности на пострадалия.
- При повръщане или кръвотечение да се обърне пострадалия настрани за да се избегне задушаване или попадане на телесни течности в дихателните пътища.
- При отсъствие на признаци на живот (дишане, кашлица, движение) да се започне сърдечно-белодробна реанимация.