За възрастния болен съществено значение имат правилният дневен режим и приятната атмосфера. Общуването с по-младите и здрави членове на семейството повишава жизнения дух и желанието за оздравяване.
Естествено е, че ключова роля в обслужването на болния играе лекарят. Оптимистичното държание на лекаря се възприема обикновено не само от болния, но и от неговите близки. Често то е толкова решаващо, колкото и лекарственото и физикалното лечение. Общителността и изпълненото с разбиране поведение повишават самочувствието на болния. Лекарят ще го осведоми за целта и смисъла на лечението и обслужването. Необходимата рехабилитационна програма трябва да бъде насочена към наличните остатъчни функции. Не трябва да се създават излишни илюзии, за да се избягнат сериозни разочарования.
При общуването със стари хора много важни са спокойните, приятелски думи. Чуждите хора, които се грижат за тях, трябва да избягват обръщенията, при които изчезва дистанцията, като „бабо“ и „дядо“. Психическото ръководене на болния е възможно само при съществуващо на доверие.
Близките трябва преди всичко да се стремят да спазват нарежданията на лекаря.