Съдържание
Латинско име на обикновен хмел
Humulus lupulus – Сем. Cannabinaceae — Конопови
Други български имена на обикновен хмел
Имена на чужди езици на обикновен хмел
bine, common hop, European hop, hop (Английски); houblon (Френски); Hopfen (Немски)
Описание на обикновен хмел
Многогодишно, тревисто, увивно, двудомно растение със стъбло, дълго 3—6 м, с дребни кукички. Листата са 3- до 5-делни, срещуположни, дяловете по ръба са назъбени. Цветовете са жълтеникавозелени, еднополови; мъжките са с 5 обвивни несраснали листчета и 5 тичинки, събрани в неправилни метлици, а женските (събрани в сбити класчета) са обвити в люспести, керемидообразно наредени поливни листчета, които при узряването се разрастват и в своята съвкупност наподобяват шишарки. В основата на люспестите покривни листчета на женските цветове, главно отвътре, се намират многобройни едри, жълти, смолести жлезички. Плодът е широко-яйцевидно орехче. Цъфти през лятото.
Разпространение на обикновен хмел
Из горите и храсталаците по влажните терени, предимно край реките, навсякъде из страната, но не и над 1000 м н. в. Хмелът е въведен у нас и като селскостопанска култура.
Дрога (Използваема част) на обикновен хмел
Женските съцветия — шишарките (Strobili Lupuli) и жлезите (Lupulinum, Glandulae Lupuli).
Съдържание (Химичен състав) на обикновен хмел
Жлезите съдържат 1—3% етерично масло, което се състои от 15—20% хумулен (сесквитерпен), лупаренол (сесквитерпенов алкохол), лупарон (кетон) и изовалерианова киселина, 30—50% али- фатни терпени (мирцен), дипентен, алифатните терпенови алкохоли гераниол и линалоол и 30—40% естери на алкохола мирценол. Освен етерично масло жлезите съдържат 50—70% смолисти вещества и около 5% горчиви вещества (хумулон и лупулон). Те съдържат и фитонцидни (антимикробно действащи) вещества.
Действие и приложение на обикновен хмел
Шишарките (в по-големи дози) и жлезите (в по-малки дози) на хмела се препоръчват за възбуждане на апетита, като стомашни, ароматно горчиви средства; те действуват и диуретично, а също и седативно при полово възбуждение, чести полюции, климактерични оплаквания, при състояние на възбуда и безсъние. Добро е действието на екстракт от шишарките за външно лечение на мъчно зарастващи рани.
Шишарките се прилагат под форма на запарка: 1 чаена лъжичка ситно нарязани шишарки се заливат с 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден), изпива се на глътки, най-добре привечер. Лупулинът (жлезите) се приема в дози 0,10—0,20 г 2—3 пъти на ден.
Българската народна медицина препоръчва шишарките на хмела при много заболявания: за подобряване на храносмилането при скрофули, жълтеница, пясък и камъни в бъбреците, възпаления на пикочния мехур, болезнена нощна ерекция, болезнена менструация, при главоболие и безсъние, сексуална свръхвъзбудимост и др.