Обикновен орех – Juglans regia L.

juglans-regia орех

Латинско име на обикновен орех

Juglans regia – Сем. Juglandaceae — Орехови

Други български имена на обикновен орех

Имена на чужди езици на обикновен орех

Carpathian walnut, Английски walnut, Madeira walnut, Persian walnut, walnut (Английски); noyer commun (Френски); nogal europeo (Испански)

Описание на обикновен орех

Голямо дърво с широка, но немного гъста корона. Кората отначало е гладка, пепелявосива, с остаряване на дървото става по-тъмна и се напуква. Листата са големи,с дълги дръжки, нечифтоперести, със 7 до 9 широко-елиптични или продълговато-яйцевидни, целокрайни (докато са млади — жлезисто пунктирани) листчета, връхното от които е най-голямо и с дръжка. Цветовете са еднополови, развиващи се на един и същ индивид в началото на развитието на листата. Мъжките са събрани в реси, дълги до 10 см, увиснали. Самите цветове имат 3—5-листен околоцветник и 8—40 тичинки. Женските са събрани по 1 до 3 по върховете на зелените клонки, зеленикави, с 4-листен около- плодник и 2 извити брадавести, червеникави близалца. Плодът е сферичен или сферично-продълговат, с гладка, зелена, бяло пунктирана външна обвивка и твърда, набръчкана вътрешна обвивка. Цъфти в края на април и май.

Разпространение на обикновен орех

Културно растение из цяла България. Спонтанно се среща по скалистите места на долния планински пояс, особено в по-топлите области в Западна и Южна България и Родопите. Растението е средиземноморско.

Дрога (Използваема част) на обикновен орех

Листчетата на сложните листа без дръжките (Folia Jug. landis).

Съдържание (Химичен състав) на обикновен орех

Около 5% галотанини, малко количество свободни галова и елагова киселина, следи от етерично масло и едно специфично вещество юглон, подобно на багрилното вещество, което се съдържа в листата на египетската къна. По-голямо количество от него се съдържа в зелените черупки на ореха. В зелените орехчета се съдържа значително количество (450—1500 мг%) витамин С.

Действие и приложение на обикновен орех

Листата на ореха се препоръчват при възпаления на лимфните възли, при възпаления на венците, кожни заболявания, гнойни рани, гастроентерити, диарии, за подобряване на храносмилането, за възбуждане на апетита, за промивки при бяло течение у жените, при нередовна менструация и против глисти.
Листата се прилагат вътрешно под форма на запарка: 1 супена лъжица сухи, ситно нарязани листа се заливат с 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден); външно се прилага отвара от 3—5 супени лъжици листа на 0,5 л вода; вари се 15 минути.
Българската народни медицина прилага листата и зелените черупки на ореха при много заболявания — при споменатите по-горе и при възпаления и болки в стомаха и червата, циреи, гуша, скрсфули, туберкулоза, сифилис, хемороиди, подагра, жълтеница, кръвохрачене, компреси при рани и възли в гърдите на кърмачки, пол форма на топли лапи от сварени листа за компреси при хемороиди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.