Латинско име: Poligonatium officinale (Liliaceae)
Други имена: лечебна момкова сълза
Разпространение: Расте в цяла Европа, а в България се среща сред храсталаците и широколистните гори до 1000м надморска височина на територията на цялата страна.
Описание: Многогодишно тревисто растение с 50-сантиметрово, изправено, голо и ръбесто стъбло. Коренището му е хоризонтално и по него остават кръгли отпечатъци от надземните стъбла, които умират всяка година. Има елипсовидни, голи листа с изпъкнали дълговидни жлези, които се стесняват във влагалище обхващащо стъблото. Разположени са на два реда последователно, чак до върха на стъблото. Цъфти от април до юни с увиснали на дръжки бели цветове, които са прикрепени в основата на листата по 1-2. Венчетата са сраснали в дълга тръбичка, а в горния си край са с 6 зелени зъбчета. Тичинките са 6, а плодникът се състои от 3 плодолиста и има горен 3-гнезден яйчник. Ражда плодове, които са черно-сини ягоди.
Използваема част: Използва се прясното коренище (Rhizoma Polygonati).
Химичен състав: Съдържа гликонини, стероидни глюкозиди, сапонини и слузни вещества.
Приложение: В китайската медицина се използва вътрешно за лечение на сърдечни заболявания, диабет, дразнеща кашлица, пресъхване на гърлото и туберкулоза. Иначе се прилага предимно външно при кръвотечащи рани, подагра, разнасяне на кожни кръвоизливи при контузии, кожни болести и ревматизъм. Има кръвоспиращо, противовъзпалително, антибактериално и диуретично действие. Екстрактът от момкова сълза понижава изкуствената алиментарна хипергликемия без да оказва влияние върху адреналиновата. В народната медицина я използваме при болки в ставите, изкълчвания, счупвания, стомашно неразположение, хемороиди, кашлица и заболявания на бъбреците, придружени с кръв в урината.
Приготвяне: За външна употреба се сваряват 50гр накълцани корени в 500мл вода. Така приготвената отвара успокоява болките в ставите. Вътрешно се използва само след предписание от лекар, защото е отровно растение.