Съдържание
Латинско име на миризлив кукуряк
Helleborus odorus – Сем. Ranunculaceae — Лютикови
Други български имена на миризлив кукуряк
Имена на чужди езици на миризлив кукуряк
Описание на миризлив кукуряк
Многогодишно тревисто растение с дланевидно разсечени до основата си листа, дяловете на които (7—16 на брой) са едро напилени. Приосновните листа през зимата не умират. Чашката е
4- листна, венчевидна, жълтозелена, запазваща се при узряването на плодовете. Венечните листа, на брой 8—12, са много малки и видоизменени в нектарници. Тичинките са много на брой. Плодолистите са 3-—8. всеки затворен за себе си, но често сраснали помежду си в основата си. Плодът е сборен. Всяко плодче е с много семена и се разпуква по шева си. Отровно растение! Цъфти рано през пролетта.
Разпространение на миризлив кукуряк
Из храсталаците, редките гори и поляните, в предпланинския пояс на цяла Северна България и отчасти на Южна България, а също в планинските области на Югозападна България.
Дрога (Използваема част) на миризлив кукуряк
Коренището с корените (Radix Hellebori).
Съдържание (Химичен състав) на миризлив кукуряк
Отровните гликозиди хелеборин и хелебореин. Те се посочват за вида Н. niger L., който у нас не расте, но вероятно се съдържат и в Н. odorus. Waldst. et Kit.
Действие и приложение на миризлив кукуряк
Притежава действието на Н. niger. На централната нервна система действува седативно, при бъбречни заболявания — диуретично, върху дейността на сърцето — регулиращо. Поради токсичността му кукурякът може да се използува за лечение само под лекарски контрол.
Българската народна медицина препоръчва отварата от коренището на кукуряка в малки дози 1/2 чаена лъжичка корен на 0,5 вода) против тумори, хемороиди, кашлица, плеврит, туберкулоза, за промиване на гнойни рани, против пърхот и за растене на косата.