Съдържание
Латинско име на ликвириция
Glycyrrhiza glabra – Сем. Papilionaceae — Пеперудоцветни
Други български имена на ликвириция
Гол сладник
Имена на чужди езици на ликвириция
licorice, licorice-root, liquorice (Английски); Lakritze (Немски); liquirizia (Италиански); alcazuz, orozuz, regaliz (Испански)
Описание на ликвириция
Тревисто многогодишно растение с късо коренище, което развива повече от 1 м дълги корени, и с надземно разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата са нечифтоперести, с 5—8 двойки листчета. Цветовете са събрани в редки гроздове, излизащи от пазвите на горните листа. Цветовете са устроени както при другите пеперудоцветни. Венчето е розововиолетово. Деветте тичинки са сраснали, десетата е свободна. Плодът е удължен, твърд, с гола повърхност боб. Цъфти през лятото.
Разпространение на ликвириция
У нас досега е установено разпространението на ликвириция по влажните тревисти места из редките гори покрай р. Дунав източно от гр. Никопол.
Дрога (Използваема част) на ликвириция
Коренът, обелен от външната кора (Radix Glycyrrhizae. R. Liquiritiae). Притежава силно сладък вкус и е жълто обагрен.
Съдържание (Химичен състав) на ликвириция
Сладкият вкус на дрогата се дължи на веществото глициризин (6—12%), което е около 150 пъти по-сладко от захарта. На него се дължи и терапевтичното действие на дрогата. Химически глициризинът представлява калциево-калиева сол на глициризиновата киселина, която принадлежи към групата на сапонините. Освен глициризин дрогата съдържа захароза и гликоза (около 8%), веществото ликвирицин.
гликозид, който при разпадане отделя като агликон един диоксифлавонон. на който се дължи лимоненожълтият цвят на корена; съдържат се още горчиви вещества около 3%, смолисти вещества 4%, нишесте 20%, аспарагин — 2—4%.
Действие и приложение на ликвириция
Коренът от ликвириция е добре действуваща дрога при възпаления на дихателните пътища с подчертан секретолитичен ефект. Освен това тя има диуретично и лаксативно действие. Диуретичното й действие се дължи на съдържанието на флавонон.
Дрогата влиза в състава на някои препарати: Mixtura solvens, файтонджийски прах — Pulvis Liquiritiae comp., различни екстракти — течен, гъст и сух (Extractum Liquiritiae flnidum, spissum и siccum). Дрогата се прилага вътрешно под форма на отвара от корените — 1—2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 1 чаша вода; оставя се да ври 15 минути (доза за 1 ден).
Клинични наблюдения на ликвириция са показали, че ликвирицията оказва лечебен ефект при стомашна язва.
Установено е, че действието се дължи на глициризиновата киселина. Тя химически е близка до кортикостероидните хормони, на първо място до дезоксикортикостерона. Екстрактът от корена на сладника оказва кортизонов ефект при стомашна, но не и при дуоденална язва. Приложението на сладника успокоява, даже отстранява болките, но още е под съмнение дали излекува напълно. При по-продължително приемане на ликвириция да се има предвид, че глициризинът затруднява диурезата и води до образуване на едеми.