Съдържание
Латинско име на ливадно секирче
Lathyrus pratensis – Сем. Papilionaceae — Пеперудоцветни
Други български имена на ливадно секирче
жълто секирче
Имена на чужди езици на ливадно секирче
meadow vetchling, meadow-pea (Английски)
Описание на ливадно секирче
Многогодишно тревисто растение с тънко коренище и слабо разклонено стъбло, достигащо 30—60 см височина. Листата са перести, но имат само една двойка ланцетни листчета и завършват с разклонени въси (мустачки). Прилистниците са също ланцетни (полустреловиднн) и по-широки, но по-къси от листчетата. Цветовете са събрани в сравнително мал оцвети и гроздове, които са много по-дълги от листата. Чашката е 5-листна, сраснала в къса тръбица, а зъбците й са триъгълни, шиловидно заострени и равни на тръбицата. Венчето е 5-листно, жълто, устроено както при другите пеперудоцветни. Тичинките са 10, девет от тях са сраснали с дръжките си, а десетата е свободна. Плодът е сравнително дълъг многоместен боб. Семената са гладки. Цъфти през юни—юли.
Разпространение на ливадно секирче
Из храсталаци и сравнително по-влажни ливади в цяла България с изключение на по-топлите райони; среща се и над 1000 м н.в.
Дрога (Използваема част) на ливадно секирче
Надземната част на растението.
Съдържание (Химичен състав) на ливадно секирче
Недостатъчно изучено. Съдържа аскорбинова киселина (до 800 мг%), следи от алкалоиди, горчиви вещества и др. Листата съдържат левкоантоцианови вещества, които при хидролиза отцепват левкоцианидин и левкоделфинидин; флавоноидите — кверцитин и кемферол.
Действие и приложение на ливадно секирче
Изпитва се като отхрачващо средство, но още не е въведено.