Съдържание
Латинско име на левурда
Allium ursinum L. – Сем. Liliaceae
Други български имена на левурда
Див чесън, Мечи лук
Имена на чужди езици на левурда
bear garlic, buckrams, gypsy onion, hog garlic, ramsons, wood garlic (английски); ail des bois, ail des ours (френски); Barenlauch, Barlauch, Barlauchkraut, Ramsel, Waldknoblauch, Zigeunerlauchkraut (немски)
Разпространение на левурда
Среща се из сенчестите планински гори навсякъде у нас в големи групи и се познава по характерната си чесъно-подобна миризма.
Описание на левурда
Тревисто, луковично, с почти триръбесто стъбло растение. Развива два листа в основата на стъблото, които са с дълги дръжки; петурата им е елиптичноланцетна, горната й страна е по-тъмнозелена от долната. Луковицата е тънка, права, бяла и обвита в прозрачни люспи. Цветовете са бели, с 6 тясно елиптични, млечно бели перигонни листчета. 6 тичинки и 1 плодник, разположени на върха на стъблото върху дълги дръжки в съцветие сенник. Цъфти през май—юни.
Съдържание (Химичен състав) на левурда
Листата и луковицата съдържат около 0,07% етерично масло със състав, подобен на състава на чесъна: алкилсулфиди и алкилполисулфиди.
Действие и приложение на левурда
Както при чесъна. Левурдата е препоръчана при храносмилателни смущения, при диарии и при липса на апетит. Прилага се при стомашни и чревни катари, особено на инфекциозна почва, при артериосклероза и повишено кръвно налягане и свързаните с тях оплаквания, като шемет, безсъние. Действува и при грип като профилактично средство. Притежава и противоглистно действие.