Съдържание
Латинско име на лаврова вишня
Primus laurocerasus
Други имена на лаврова вишня
зеленика, лавровишня, дафнян
Разпространение на лаврова вишня
Расте в цяла Европа, Мала Азия и Русия. В България вирее по сенчестите долове на бука, по северните планински склонове. Често се засажда в парковете.
Описание на лаврова вишня
Представлява вечнозелен храст или дръвче, достигащо до 3 метра височина, което има добре развити корени. Листата му са вечнозелени, кожести, с продълговата елипсовидна форма. Дълги са до 20см, отгоре са лъскави, а отдолу – матови. Държат се на къси дръжки. През 2-3 години опадват. Цъфти от април до юни с бели цветове в гроздовидни съцветия. Венчето е с 5 бели листчета, а чашката с опадващи. Има до 20 тичинки с нишковидни дръжки. Ражда черни яйцевидни плодове с едно костилка.
Дрога (Използваема част) на лаврова вишня
През юни и юли се берат свежите и добре развити листа, които не се сушат.
Съдържание (Химичен състав)
Цианогенни глюкозиди (пруназин, амигдалин, лаурацеразин), дъбилни вещества, восъци, тлъсто масло, витаминс С и етерично масло, в чийто състав влизат бензалдехид, бензилов алкохол.
Действие и приложение на лаврова вишня
Вътрешно се приема при стомашни и чревни болки, обриви на кожата, заболявания на нервна основа, болки или спазми в бъбреците или жлъчката. Външно помага при хемороиди. Правят се промивки и компреси. От листата се прави лавровишнева вода, която съдържа 1% циановодород и действа болкоуспокояващо. От нея се приготвят и различни лекарства с такова действие. Понякога се използва за подобряване на вкуса при лекарствата.
Приготвяне на лаврова вишня
Лавровата вишня е отровно растение и се използва само след лекарско предписание!