Съдържание
Латинско име на кисел трън
Berberis vulgaris L. — Сем. Berberidaceae
Имена на чужди езици на кисел трън
barberry, jaundice-berry, piprage (английски); epine-vinette, vinettier (френски); Berberitze, Sauerdorn (немски); agracejo, espino cambron (испански)
Разпространение на кисел трън
Из храсталаците и по сухите каменливи места като подивяло растение нарядко из цялата страна.
Описание на кисел трън
Храст, висок до 3 м, с тънки, ръбести, сивокафяви, бодливи клонки. Бодлите са почти хоризонтални, в долната част на клонките 5- или 3-делни, а по-нагоре прости. Листата са разположени в снопчета, обратно-яйцевидни, ситно назъбени, с мрежовидно жилкование. Цветовете са жълти, събрани в гъсти, висящи гроздове; чашечните листа са 6, жълти, венечните листа са също 6, с две оранжеви нектарни жлези в основата на всяко; тичинките са 6, близалцето щитовидно; яйчникът е едногнезден, с две до три семена. Плодът е продълговата кървавочервена ягода, която се яде. Цъфти в края на пролетта.
Характерни свойства на кисел трън
Цветовете притежават неприятна миризма.
Дрога (Използваема част) на кисел трън
Корените (Radix Berberidis) и клонковата и стъблената кора (Cortex Berberidis).
Съдържание (Химичен състав) на кисел трън
1,3% берберин (изохинолинов алкалоид), оксиакантин, бербамин, берберубин (също бази). Плодовете съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина.
Действие и приложение на кисел трън
Подобно на хинина оказва антипиретично, седативно и антимикробно действие. Коренът и кората (алкалоидите) на киселия трън са препоръчани при чернодробни заболявания, бъбречни камъни, жълтеница, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, особено при подагра, ревматизъм, лумбаго.
Употреба на кисел трън
Дрогата се прилага под форма и на запарка: 1/2 чаена лъжичка ситно нарязана кора или корен се запарва с 1 чаша вряща вода; при нужда се изпиват по 2 чаши запарка на ден.
Българската народна медицина препоръчва и отварата от плодовете при болести на далака и стомашни спазми, а отварата от листата при скорбут, диария и дизентерия.