Съдържание
Латинско име на кандилка
Aquilegia vulgaris L. – Сем. Ranunculaceae — Лютикови
Имена на чужди езици на кандилка
capon’s-feather, columbine, European crowfoot, granny bonnets (ангийски); gants de Notre Dame (френски); gemeine Akelei (немски)
Разпространение на кандилка
Из сенчестите гористи места, в Средна Стара планина, Средни и Западни Родопи, Рила, Руй планина над Трън.
Описание на кандилка
Многогодишно тревисто растение с право, облистено, разклонено, голо или меко окосмено стъбло и приосновни листа с дълги дръжки; стъблените долни листа са дву- или триделни, средните и горните са триделни. Цветовете са или розови, сини или розови, големи, връхни, наведени; петте опадващи венчеподобни чашечни листа са разперени, продълговати до яйцевидни, а петте венечни листа са извити на върха си като шпора; тичинките са многобройни, а плодниците— 5. Плодът е сух, разпуклив. Цъфти в началото на лятото.
Дрога (Използваема част) на кандилка
Прясното, цъфтящо растение, сокът от същото или сухата надземна част (Herba Aquilegiae).
Съдържание (Химичен състав) на кандилка
Следи от цианогенен гликозид; съставът на кандилката не е напълно уточнен.
Действие и приложение на кандилка
Кандилката е препоръчана като успокоително средство при болезнена менструация и като диуретично средство; запарка от нея се прилага външно при кожни обриви, възпаления и фистули в устата. Запарката се приготвя от ситно нарязана дрога — 1 супена лъжица дрога на 2 чаши вряща вода; приема се от нея по 2—3 супени лъжици на ден; препоръчва се и сок от прясно растение по 15— 20 капки до 2 пъти на ден.
Внимание: Счита се за отровно растение!