Съдържание
Латинско име на залист
Ruscus aculeatus – сем. Liliaceae
Други български имена на залист
миши чемшир, бодилка, самодивски чемшир
Имена на чужди езици на залист
box-holly, butcher’s-broom (английски); fragon piquant, petit houx (френски)
Разпространение на залист
Южна и Средна Европа, Англия, Франция, Белгия, Пиренейския полуостров, Иран, Мала Азия и Северна Африка. В България расте сред храстите, ниските и редки гори, най-вече по по-топлите места на надморска височина до 1000м.
Описание на залист
Вечнозелено многогодишно растение. Има пълзящи коренища с дължина 10-12см, а стъблото достига до 60см височина и е разклонено. Клоните му са последователни, а листата – дребни, с формата на люспи, ципести и завършващи с бодилчета. Има дребни бяло-зелени цветове, които са по 1-2 в пазвите на заострен прицветник. Ражда плодове, които представляват червена ягода с къса дръжка и 1-2 семена. През Март и Април цъфти.
Дрога (Използваема част) на залист
Използва се цялото растение, корените и коренищата, както и младите клони. Коренищата се копаят в началото на пролетта или през есента, а билката се бере през Март и Април. Коренищата имат сладникав или остър и дразнещ вкус и на мирис са теребинтонови.
Съдържание (Химичен състав) на залист
Ситостерол, рутин, малко етерично масло, захари, смолисти вещества и рускогенин.
Действие и приложение на залист
Използва се както в медицината, така и като декоративно цвете. Вътрешно се прилага при подагра, бъбречни и пикочни камъни и жълтеница. Взема се и при хронични хемороиди и болести на кръвоносните съдове. Действа противовъзпалително, пикочогонно и потогонно.
Приготвяне на залист
От пресните корени на залиста се приготвя водно-алкохолен извлек (10%) и супозитирии. На ден по 30 до 50 капки.
Внимание! Не е препоръчително да се приема от хора с високо кръвно или възпаления на пикочните пътища.