Съдържание
Латинско име на дюля
Cydonia vulgaris Pers. — Сем. Rosaceae
Имена на чужди езици на дюля
quince (английски); cognassier, coing (френски); Quitte, Quittenbaum (немски); membrillero, membrillo (испански)
Разпространение на дюля
У нас се култивира навсякъде, а понякога и подивява.
Описание на дюля
Дърво, високо до 3 м, или храст. Листата са широко-овални, целокрайни, с къса дръжка, от долната страна сивобяло напластени. Цветовете имат петлистна чашка, петлистно бледорозово, несраснало венче и много тичинки. Плодникът е 5-листен, с долен 5-гнезден яйчник, напълно обхванат от разрасналото се цветно легло, което след оплождането чрез месесто разрастване оформя плода (полулъжлив плод). Плодът е доста голям, лимоненожълт, покрит с трихоми, особено когато е още неузрял. Цъфти във втората половина на пролетта.
Дрога (Използваема част) на дюля
Семената (Semen Cydoniae). В плода семената се намират в капсула, разделена на гнезда, а във всяко гнездо — по около 10 семена слепени в пакети. Семената при дъвкане отделят много слуз и издава миризма на горчиви бадеми.
Съдържание (Химичен състав) на дюля
В обвивката на семената се съдържа около 20% слузно вещество и около 0,40% цианогенен гликозид (амигдалин). Слузното вещество се състои от метилирани уронови киселини, уронови киселини и ксилоза.
Действие и приложение на дюля
Слузта, която се получава при накисване на целите семена на дюлята във вода (5 : 100), е ефикасно средство при възпаления на дихателните и храносмилателните органи и на кожата (при бронхити, гастроентерити и др., при изгорена и напукана кожа). Слузта се приготвя от цяло семе, за да се избегне разтварянето амигдалина, който се съдържа в ендосперма на семето.