Горски слез – Malva sylvestris L.

Латинско име на горски слез

Malva silvestris – Сем. Malvaceae — Слезови

Други български имена на горски слез

Камиляк

Имена на чужди езици на горски слез

blue mallow, cheeses, common mallow, forest mallow, high mallow, tall mallow (Английски); mauve des bois (Френски); wilde Malve (Немски)

Описание на горски слез

Тревисто, едно- или двугодишно (в редки случаи многогодишно) тревисто растение, високо 30—100 см. Стъблото е право или приповдигащо се, разклонено, слабо окосмено. Листата са на дълги дръжки, последователни, в основата сърцевидни, заоблени, с 5—7 плитки дяла, назъбени. Цветовете са разположени по няколко в листните пазви. Чашката е 5-листна. Освен нея има 3-листна подчашка, малко по-къса от нея. Венечните листа са 5, светлочервени, с виолетови надлъжни жилки, много по-дълги от чашката, на върха дълбоко изрязани. Тичинките са много, сраснали в стълбче. Плодолистите са много и образуват многогнезден горен яйчник с по една семепъпка във всяко гнездо. Плодът е дисковиден, в средата вдлъбнат, разпадащ се на множество странично сплескани бъбрековидни плодчета. Цъфти през цялото лято.

Разпространение на горски слез

По буренясалите места, покрай изкопите и пътищата в цяла България винаги като бурен и дори като рудерално растение.
По същите места и също така широко разпространено растение е видът Malva neglecta Wallr. с по-дребни бледорозови цветове, който не се използува за медицински цели.

Дрога (Използваема част) на горски слез

Цветовете (Flores Malvae), които след изсушаване стават сини, а също и листата (Folia Malvae).

Съдържание (Химичен състав) на горски слез

Цветовете и листата съдържат слузно вещество; цветовете съдържат още и антоциановото вещество малвин.

Действие и приложение на горски слез

Горският слез размеква бронхиалните секрети и действува успокоително и противовъзпалително при бронхиален катар, кашлица, загуба на гласа, възпаление на гърлото и на сливиците. Външно се прилага като гаргара и за компреси при зъбни фистули, гнойни възпаления в устата и при циреи, фурункули и пр. Настойка от листата се приготвя от 2 чаени лъжички ситно нарязани листа с 1 чаша студена вода; след 3—5 часа настойката се прецежда и се изпива на глътки (1—2 дози на ден). Запарка от цветовете се приготвя така: количество, каквото може да се вземе с трите пръста, се залива с 1 чаша вода; след 10 мин, без да се загрява, се изпива горещо на няколко глътки. За гаргара и компреси се взема двойно количество дрога и се приготвя запарка.
Българската народна медицина прилага широко цветовете и листата на слеза за облекчаване при възпаления на дихателните органи, за изхвърляне на храчки при простуда, за гаргара при ангина, за лапи при болки в коремната област и при заушка. Особено е препоръчан слезовият чай при възпаление и болки в стомаха, червата и черния дроб, при газове в стомаха и червата, при диария, като успокоително средство при възпаление на пикочния мехур и пикочните канали и пр. и външно за компреси при възпаления на очите и клепачите.