Съдържание
Латинско име на върбинка
Verbena officinalis (Verbenaceae)
Други български имена на върбинка
железник, лечебна върбинка
Имена на чужди езици на върбинка
common verbena, common vervain, herb-of-the-cross, holywort, peristerion-wort, pigeon’s-grass, simpler’s-joy, turkey-grass (английски); herbe de verveine, herbe sacrеe, verveine officinale (френски); echtes Eisenkraut (немски); erba di San Giovanni, verbena (италиански)
Разпространение на върбинка
Вирее по Средиземноморските страни, Средна Европа, Япония, Азия и Америка. В България може да се намери край пътища, тревисти местности и като плевел сред обработваемата земя.
Описание на върбинка
Едногодишно или многогодишно тревисто растение, което има 80-сантиметрово четириръбесто стъбло, разклонено към върха си. Листата му са разположени срещуположно, като горните имат продълговата форма с назъбени краища, а долните са перести и с дръжки. Цветовете на върбинката са дребни, с розов или светловиолетов цвят. Събрани са на дълги класове към върха на растението. Чашката е с 5 дяла и тръбеста, а венчето е несиметрично и също 5-делно. Плодникът има два плодолиста с разделен горен яйчник. Самия плод е сух и се разделя на 4 орехчета, които от вътрешната си страна имат много люспички. Растението цъфти от края на пролетта до есента.
Дрога (Използваема част) на върбинка
Между Юни и Август, когато цъфти, се бере видимата над земята част от билката, включително и цветовете (Herba Verbenae). Набраното се суши на не много висока температура – до около 45 градуса.
Съдържание (Химичен състав) на върбинка
В състава на върбинката влизат слузни и горчиви вещества, танини, минерални соли, акубин, етерично масло, вербеналин, вебенин и ензимите каротин, емулсин и инвертаза.
Действие и приложение на върбинка
Вътрешно се прилага при преумора, физическа и умствена отпадналост, камъни и песъчинки в бъбреците и пикочния мехур, както и при оскъдна и краткотрайна менструация. Има затягащ ефект, укрепва и кръвоспира. В народната медицина често се използва при магарешка кашлица, главоболие, задържане на течности, малария, възпаления на черния дроб и далака. Външно се правят бани за при обриви и лишеи, а като компрес облекчава възпаление на очите, кожни рани и освежава лошия дъх в устата.
Приготвяне на върбинка
Изсушената върбинка се нарязва или натрошава на ситно и 2 супени лъжици от нея се заливат с половин литър вряща вода. Така се оставя да поври няколко минути. Пие се по 1 лъжица три пъти на ден. Запарката се използва за гаргара и изплакване на гърлото и устата. За външно приложение се прави отвара от 2-3 лъжици от билката и половин литър вода, които врят по-дълго – около 20 минути.