Съдържание
Какво представлява туберкулозата?
Туберкулозата е заболяване, което се причинява от Микобактериум туберкулозис (т.нар. бактерий на Кох).
През 19 век е била причината за около 25% от смъртните случаи в Европа. След това този процент е бил снижен в началото на 20 век поради подобрения стандарт на живот. Положението се подобрява още повече през 40 – те години на миналия век със създаването на ефикасни лекарства срещу туберкулозата.
В днешно време нещата обаче стоят по малко по – различен начин. В момента от туберкулоза боледуват повече хора, отколкото през 50 – те години на 20 век. От нея умират средно 3 милиона души годишно, главно в по – малко развитите страни.
Заболяването е по – често срещано в райони, за които са характерни бедността, недохранването, влошеното общо здраве и други негативни социални фактори. Ръст се наблюдава обаче и в някои развити страни – например във Великобритания. В България също има повишен брой на заболелите през последните години.
Рисковите групи пациенти, застрашени от развитие на туберкулоза са зависимите от алкохола, ХИВ – позитивните, здравните работници и т.н.
Заболяването се среща най – масово в приюти за бездомници, затвори и центрове за имигранти, пристигнали в дадената страна от райони с голям брой случаи на ХИВ или неадекватни здравни грижи.
Кои части на тялото засяга туберкулозата?
Трябва да се знае, че туберкулозата е заболяване, което възниква в белите дробове. Това не означава, че инфекцията се задържа само там. Чрез кръвта тя може да се разпространи до абсолютно всички органи в тялото – плеврата, костите, уринарния тракт и половите органи, червата и дори кожата. Застрашени са и лимфните възли в белите дробове и в областта на гърлото.
Туберкулозният менингит понякога се среща при деца, наскоро придобили инфекцията, като тази форма на забляването е животозастрашаващо състояние.
Как става заразяването от туберкулоза?
Основният начин за разпространение на заразата е по въздушно – капков път – при контакт с болен, който кашля, киха или говори може малки микроскопични капчици, съдържащи микобактерия да попаднат у здравия индивид. Тези капчици бързо изсъхват, но дори и това да стане преди да са попаднали в жив организъм, рискът все още съществува, тъй като причинителят на болестта може да се пренася по въздуха в продължение на часове. Ултравиолетовите лъчи (включително слънчевите) му се отразяват неблагоприятно и го убиват.
Как се развива заболяването?
След като Микобактерият бъде вдишан, той достига белите дробове и след около 6 седмици възниква малка инфекция, която рядко предизвиква симптоми. Тя се нарича първична инфекция. След това бактериите могат да се разпространят по цялото тяло чрез кръвта. Ако пациентът има силна имунна система е много вероятно тази инфекция да остане скрита за известно време без да причинява някакви забележителни щети. Месеци или дори години по – късно обаче заболяването може да се активира повторно в различни органи, като това става при отслабване на имунната система. Както вече споменахме, най – често засегнати са белите дробове.
Какви са симптомите на туберкулоза?
Най – честите индикации за наличието на туберкулоза са:
- Хронична или постоянна кашлица с отделянето на храчки. Ако заболяването е в напреднал стадий е много вероятно в храчките да се съдържа кръв.
- Умора.
- Липса на апетит.
- Загуба на тегло.
- Треска.
- Нощно изпотяване.
Туберкулозата наподобява на много други заболявания. Винаги трябва да се има предвид, ако на пациента не е била поставена категорична диагноза!
Някои други типове микобактерии, които по принцип не причиняват туберкулоза могат да доведат до възникването й у някои възприемчиви пациенти с кистозна фиброза, хронични белодробни заболявания, алкохолизъм и имуносупресия (потискане на имунния отговор вследствие на болест или прием на някои лекарства).
Кога да се обърнем към лекар?
Добре е да се обърнете към лекар в случай, че имате постоянна кашлица с храчки за повече от 3 седмици.
Как се поставя диагнозата?
На слушалката не винаги се чува всичко, така че сигурната диагностика на туберкулозата, която да я различи от обикновена настинка, изисква и някои по – специализирани изследвания. Такива са рентгенографията, на която евентуално биха се установили изменения в белите дробове, след което се изпраща проба от храчка на пациента за микроскопско изследване. Резултатът от него се получава едва след 4 до 12 седмици. Това означава ,че поставянето на категорична диагноза „туберкулоза” изисква известно време.
В днешно време се разработват и някои иновативни техники, които да установяват диагнозата по – бързо. Такива са някои методи, базирани на ДНК – анализ.
Пробата Манту понякога е от изключително значение. При нея субстанция туберкулин, която се извлича от бактерия причинител, се инжектира подкожно. Ако кожата прояви силна реакция в следващите 72 часа, това означава, че има свръхчувствителност към туберкулиновия протеин, която може да се дължи или на предишна БЦЖ – ваксинация, или на активна в момента инфекция.
Има ли други заболявания, които приличат на туберкулозата?
Това са бронхит, пневмония и рак на белия дроб, които на практика проявяват същите симптоми като туберкулозата.
При съмнения за туберкулоза е необходимо да се направят изследвания, за да се изключи наличието на горепосочените заболявания. При изледването на храчката най – често се търси за следи от ракови клетки, ако рентгеновата снимка е дала повод за възникване на такива съмнения.
Какво е лечението на туберкулозата?
Лечението е комбинирано. То включва 3 или 4 различни вида антибиотици, които се приемат за период от 6 до 9 месеца.
Комбинираната терапия е необходима, за да се предотврати възникването на резистентност у микроорганизмите, което би обрекло лечението на неуспех. Приспособяването на бактериите към няколко различни лекарства – т.нар. полирезистентност е нещо, което изключително би затруднило благоприятния изход на терапията и задължително трябва да бъдат взети мерки за избягването на едно такова развитие. Лечението трябва да се провежда от пулмолог, който е специалист в тази област и има необходимите познания за лекарствата, които приема пациента, както и за възможните усложнения и странични ефекти, които могат да възникнат вследствие проведената терапия.
Жизненоважно е да се обръща внимание и на най – малките подробности по време на лечението. Най – честата причина за провал при него е нон – комплайънсът на пациентите. Той представлява неспазването на предписания дозов режим и интервали за прием на лекарството по време на дългосрочната терапия.
Някои пациенти с туберкулоза са заразни и е добре да избягват контакт със здрави индивиди за известен период от време. Това се установява и препоръчва от лекуващия лекар.
Химиопрофилактика може да се провежда с едно единствено лекарство – изониазид, което може да се приема за период от 6 до 12 месеца с цел да се предотврати развитието на заболяването при хора, които нямат симптоми на туберкулоза, но дават позитивен туберкулинов кожен тест, особено ако не им е правена БЦЖ – ваксинация в миналото, която да обясни един такъв резултат.
Бременните жени, с установена туберкулоза, трябва да бъдат лекувани спешно. При тях заболяването е риск както за майката, така и за плода.
Възможно ли е да възникне резистентност към лекарството?
Напълно – това става в случаите, когато лечението не се осъществява според предписанието на лекаря.
В някои части на света съществуват сериозни проблеми в това отношение – появява се дори полирезистентност. Това е наблюдавано най-често в балтийските страни, много държави от Източна Европа, някои градове в Америка.
Лечението на такива пациенти може да се окаже един много дълъг и скъп процес. Ако проблемът се дължи на това, че те не приемат редовно своите лекарства, може да се наложи да бъдат подложени на наблюдение в болнични или домашни условия.
Може ли туберкулозата да бъде предотвратена?
Категорично да. Най – важната стъпка е да бъдат открити, изолирани и подложени на лечение всички преносители на заболяването докато се установи, че те повече не представляват риск за околните.
Винаги е препоръчително да стоите далеч от хора, които кашлят – все пак това е основният механизъм, по който се осъществява заразяването не само с туберкулоза, но и с други заболявания. От своя страна, пациентите, които имат кашлица би трябвало да са наясно, че е добре да предпазват хората в близост до тях и да се опитват да сведат риска за тях до минимум.
Добре е хората, на които предстои пътуване в чужбина да се информират дали в страната, която им предстои да посетят има повишена заболеваемост от нещо и ако това се окаже туберкулоза – да се ваксинират и да избягват контакти с хора, които имат силна кашлица.
И накрая – хранете се добре, движете се много и се радвайте колкото се може повече на слънчевите лъчи. Не се колебайте да търсите лекарска помощ, ако имате дори и най – малки съмнения, че може да имате туберкулоза. Все пак здравето е най – важното. Пазете го!