Съдържание
Латинско име на ветрогон
Eryngium campestre L. — Сем. Umbelliferae
Други български имена на ветрогон
биволски трън
Имена на чужди езци на ветрогон
eryngo, sea-holly, white-devil (английски); Feld-Mannstreu (немски)
Разпространение на ветрогон
По пасищата, сухите и тревисти места, по-малко из редките храсталаци из цялата страна.
Описание на ветрогон
Тревисто многогодишно растение с изправено (до 30—40 см високо), силно разклонено стъбло, най-често цялото получаващо почти сферична форма. Приосновните листа са твърди, белезникави, триделни, средният дял е двойно или тройно насечен, с бодливи зъбчета по ръба. Стъблените листа, обхващащи стъблото, са просто назъбени, бодливи. Цветовете са събрани в сбити сенници и при основата си заоблени, с обвивка от бодливи листчета. Цветът е устроен както при другите сенникоцветни. Венчелистчетата са белезникави. Плодът е елипсовиден, покрит с къси шипчета. Цъфти през лятото.
Характерни свойства на ветрогон
Вкусът на корените е силно, остро парлив.
Дрога (Използваема част) на ветрогон
Коренът (Radix Eryngii).
Съдържание (Химичен състав) на ветрогон
Около 0,10% парливо етерично масло с неизучен състав, малко танин и сапонини.
Действие и приложение на ветрогон
Биволският трън засилва менструацията и действува спазмолитично; използува се и като диуретично средство при отоци, трудно уриниране, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Спазмолитичното действие на ветрогона се проявява и при коклюш.
Прилага се или под форма на пресен сок от корена, или на запарка: 1—3 чаени лъжички ситно нарязан корен на 1 чаша вода (доза за 1 ден).