Съдържание
Латинско име на бяла акация
Robinia pseudoacacia – Сем. Рapilionaceae
Други български имена на бяла акация
Салкъм
Имена на чужди езици на бяла акация
black locust, false acacia (английски); robinier (френски); Robinie (немски); robinia (италиански); falsa acacia, robinia (испански)
Разпространение на бяла акация
У нас само отглеждано като декоративно дърво из парковете, алеите, улиците и др., но и за укрепване на опороени терени.
Описание на бяла акация
Високо до 20 м дърво с широка корона, сивокафява попукана кора; клоните са гладки, голи. Листата са нечифтоперести, в основата на дръжката им от двете страни има по един извит шип; листчетата са яйцевидни до продълговато-яйцевидни. Цветовете са бели, събрани във висящи редки гроздове, с устройство на другите пеперудоцветни; чашката е звънеста, 5-зъбна. флагчето е голямо; 9-те тичинки са сраснали с дръжките си, десетата е свободна, плодът — сплескан боб с много семена. Цъфти май—юни.
Дрога (Използваема част) на бяла акация
Кора от младите клони и неразтворените цветове.
Съдържание (Химичен състав) на бяла акация
Цветовете съдържат етерично масло, в чийто състав влизат естери на салициловата киселина, а кората — отровен токсиалбумин — робин (подобен на токсиалбумина на рициновото семе), танини, тлъсто масло, фитостерин, стигмастерин.
Действие и приложение на бяла акация
Цветовете се препоръчват от народната медицина под форма на запарка като антипиретично и откашлячно средство; кората се предписва под форма на запарка при стомашни разстройства и при хиперацидитет в малки дози; 1/2 чаена лъжичка счукана кора на 2 чаши вряла вода (доза за 2 дни, а ако се понася добре — за 1 ден).