Съдържание
Латинско име на божур
Paeonia peregrina Miller (P. decora Anders.) – Сем. Paeoniaceae
Други български имена на божур
Украсен божур
Имена на чужди езици на божур
scarlet peony (английски); pivoine voyageuse (френски); klebrige Pfingstrose (немски)
Разпространение на божур
Из храсталаците и редките широколистни гори почти в цяла България, главно в по-ниските части, макар че в Западна България расте и при по-голяма от 1000 м н. в.
Описание на божур
Многогодишно тревисто растение с вретеновидно надебелен и разклонен корен, от който излизат няколко стъбла. Листата са големи, последователни, два пъти тройно насечени, крайните дялове обикновено с 3 зъбеца. Цветовете са много едри, разположени единично по върховете на разклоненията на стъблото. Чашелистчетата са 5, свободни. Венечните листа са 5—10, кървавочервени, несраснали. Тичинките са много. Плодолистите са най-често 3—4, всеки се затваря за себе си и се получава сборен плодник, с горни яйчници на отделните плодници. Плодът е сборен. Отделните плодчета се разпукват по един шев. Всяко има по няколко черни лъскави семена. Цъфти през втората половина на пролетта.
Дрога (Използваема част) на божур
Корените (Radix Paeoniae) и цветовете (Flores Paeoniae).
Съдържание (Химичен състав) на божур
Корените съдържат алкалоид, който е с неуточнен състав (приписва му се действие, подобно на действието на алкалоидите на ръженото рогче — Secale cornutum), малко етерично масло, глутамин, аргинин, танини; цветовете съдържат багрилото пеонин, което е отровно!
Действие и приложение на божур
Коренът на божура (в малки дози) засилва тонуса на матката и перисталтиката на червата, действува противоспастично при коклюш, астма и болкоуспокоително при подагра.
Приготвяне на божур
Прилага се под форма на запарка: 1/2 чаена лъжичка ситно стрит корен на 1 (по-силна доза) или на 2 (по-слаба доза) чаша вода (доза за 1 ден).
Българската народна медицина предписва отварата от корена при спазми и болки в коремната сбласт, хистерия, епилепсия, но и като диуретично средство при воднянка, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; изсушеното коренище, стрито на прах, се препоръчва в малки количества при хемороиди.