Латинско име на беладона
Atrора belladonna L. — Сем. Solanaceae
Други български имена на беладона
старо биле
Имена на чужди езици на беладона
belladonna, deadly-nightshade (английски); belladone, morelle furieuse (френски); Tollkirsche (немски); belladona (испански)
Разпространение на беладона
Из горските сечища на по-високите предпланински места в цялата страна.
Описание на беладона
Многогодишно тревисто растение с право, в горната си част разклонено, високо до 2 м стъбло. Листата са големи, долните са разположени последователно, горните по два, от които единият е голям, а другият — малък, яйцевидни, заострени, към дръжката стеснени, целокрайни. Цветовете са кафявовиолетови, разположени поединично или по няколко в пазвите на горните листа, наведени; чашката почти до основата си е петделна, при узряването на плода разперена, венчето е тръбесто, към горния край разширено; тичинките са 5, в долния си край четинести, плодникът — 1, плодът — лъскава черна ягода с виолетов сок. Цъфти в началото на лятото.
Характерни свойства на беладона
Пресните листа притежават наркотнчна миризма, вкусът им е соленикав и силно горчив. Коренът отначало е сладникав, след това парливо-горчив. Силно отровно растение!
Дрога (Използваема част) на беладона
Листата (Folia Belladonnae) и коренът (Radix Belladonnae).
Съдържание (Химичен състав) на беладона
Листата съдържат 0,09—1,32% алкалоида 1-хиосциамин, атропин (изомер на хиосциамина), по-малки количества апоатропин, беладонин, следи от скополамин и базите бета-метилескулетин и алфа-метилескулатин, танини и др. Корените съдържат 0,45—1,20% 1-хиосциамин (атропин); обикновено около 80% от общото алкалоидно съдържание се пада на 1-хиосциамина и 20% на атропина и останалите алкалоиди. Корените, особено тези на българската беладона, съдържат скополамин значително повече от листата.
Действие и приложение на беладона
Беладона (атропинът) в малки дози действува парализиращо на краищата на парасимпатикуса — намалява секрецията на слюнчената, стомашната и потните жлези, успокоява перисталтиката на червата, разширява зениците и парализира акомодацията, ускорява сърдечната дейност. Въз основа на тези ефекти на атропина препаратите от беладона се прилагат като болкоуспокоителни и спазмолитични средства при язва в стомаха и дванадесетопръстника, холецистит, жлъчнокаменна болест, бъбречни колики, спазми на червата и пикочните пътища, при повишена секреция на слюнчените жлези, за разширение на зениците в очната практика като успокоителни средства при упорита кашлица и бронхиална астма, при брадикардия, при нощно изпотяване у туберкулозно болни. Препаратите от корените освен атропин съдържат и алкалоида скополамин и намират успешно приложение при тежки мозъчни поражения след прекарани енцефалити („българско лечение на Паркинсоновата болест“).
Откривател на „българското лечение“ на Паркинсоновата болест с винен екстракт от корените на беладоната е народният лечител от с. Шипка Иван Раев.